Паднаха заедно на цимента. Силата, с която се строполиха, бе така мощна, че почти го остави без дъх. Въпреки това, Алексий успя бързо да се окопити и след секунди, гадината бе притисната под него. Видя, че устата му се движеше, и някъде в далечината разбираше, че то крещеше, но нищо не можеше да проникне през непробиваемия щит от ярост, който бумтеше в главата, гръбначният му стълб и всеки нерв в тялото му.
Първият му удар бе в унисон с тътените в ума му, а след всеки следващ влизаше все повече в ритъма на барабаните в главата си. С всеки следващ удар тежестта на юмруците му бе по-голяма.
– Ти. Рани. Моята. Жена – изричаше след всеки удар, докато продължаваше да го налага.
А тонът му наподобяваше този на пещерен човек. Примитивен. Аз Алексий. Моя Грейс. Рани я и ще умреш за това.
Забиваше юмруците си отново и отново и поддържаше ритъма на барабаните в главата си, докато не чу писъци и някой да вика името му, но не можеше да разбере кой бе той и какво му казваше, но знаеше, че в това имаше нещо различно. Сребърен, музикален и красив глас. Беше тя. Неговата Грейс. И искаше нещо…
Искаше той да спре.
Алексий премигна в момента, в който чу гласа ѝ. Глас, който едновременно бе изискващ и умоляващ. Той проникна през звука от барабаните и когато мъжът се осъзна и погледна надолу, видя ръцете си, целите покрити с кръв, които налагаха безжизненото тяло под него. Ако не го бе убил, поне бе доста близо до това.
Грейс го хвана за ръката и изкрещя в ухото му.
– По дяволите, Алексий, спри веднага.
Той падна на земята и се дръпна назад. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от нея и окървавеното тяло на котката, но докато се отдалечаваше, животното засия; светлина, предупреждаваща ги за предстоящата трансформация. След секунди на мястото на котката лежеше мъж, облян в кръв, но все още дишащ.
Все още жив.
Алексий не знаеше дали да съжалява, или да се чувства облекчен.
10 Антибиотичен крем за рани – Б.р.
Глава 15
Грейс гледаше втренчено мъжа, който смяташе, че познаваше. Мъжът, в който може би се влюбваше, същият този, който малко по-рано, преди вечеря, бе убедила да ѝ покаже истинското си лице. Лицето, което криеше зад маската, която носеше. Истинският Алексий, който бе скрит там някъде зад свирепият му външен вид на воин.
Но може би това бе истинското му лице. Вероятно стотиците години, изпълнени с битки и кръвопролития, макар и на страната на доброто, бяха достатъчни да убият човечността в душата му. Но дали човечност бе правилната дума?
Може би процесът на обучение на атлантите, не включваше раздел озаглавен „как да се справим с нежни чувства“ . Вероятно в сърцата им нямаше място за нежност, любов и надежда, а само за похот, ярост, студенина и уменията да изпипват всеки детайл в бойните си стратегии.
Струваше ѝ се, че ако бъде с него, щеше да смени едно бойно поле с друго. Бе станала воин, преди да се превърне в жена и не беше сигурна дали е способна да бъде нещо различно. Може би нещо в нея липсваше. Вероятно привличаше такъв тип мъже, защото бе лишена от емоции.
Вероятно чувството ѝ за самосъхранение най-накрая се събуди, защото отстъпи назад. Тя никога не бе бягала от чудовища, но изглежда, трябваше да бяга от него, защото той бе единственият в състояние да разбие сърцето ѝ.
Направи още една крачка и се удари в нещо, доста силно и твърдо. Внезапно някой я хвана и я стисна здраво. След това Сам прошепна в ухото ѝ.
– Видях как приключи. Той го направи заради теб, Грейс. Стори го, защото тази проклета пантера те нарани. Алексий видя кръвта ти и нещо в него прищрака, разбивайки всички разумни мисли.
Тя се отдръпна от него и поклати глава. Може би искаше да изрази несъгласието си или отказваше да приеме.
Но Сам ѝ опонира, този път още по-силно.
– Той е мъж, Грейс. И независимо дали го признаваш, или не, между вас има нещо. Нуждата му да те защитава вероятно го е изгаряла и той не е могъл да мисли трезво. Но така е по-добре. Поне дойде при теб, преди да е прекалено късно. Не всички сме такива късметлии.
По гръбнака на Грейс се спуснаха тръпки, щом долови болката в дрезгавия глас на Сам. Нещо заровено дълбоко в миналото му искаше да се покаже на белия свят. Щеше ѝ се да го попита, но се разубеди заради сериозното му изражение. Дължеше му повече от това да си вре носа в личния му живот.