Сега трябваше да се държи мъжки. Въпреки че, след като бе жена… Както и да е! Дойде време да покаже кураж и да оцени щетите. Не за първи път беше ранявана по такъв начин, но благодарение на потеклото ѝ раните винаги зарастваха по-бързо. Без следа от какъвто и да е белег. Този път обаче агонизиращата болка я изгаряше, сякаш някой бе заврял горелка в раната ѝ и имаше ужасното предчувствие, че нещо не беше наред.
След като стигна до мивката и пусна горещата вода, най-накрая се престраши да дръпне кърпата. Призля ѝ, когато краищата на плата одраскаха кожата ѝ. Да му се невиди! Бе наистина зле. Меко казано.
Само драскотина, така бе определила раната си пред Мишел. Но достатъчно дълбока, че ноктите на шейпшифтъра да закачат ребрата ѝ, и да одерат костта по пътя си надолу към дясната ѝ страна. Кожата ѝ бе достатъчно разкъсана, за да не може да зарасне напълно. Поне щеше да се сдобие с първия си белег.
Толкова бе странно. Случи се точно когато се появи мъж в живота ѝ и тя искаше той да я види гола.
Засмя се гласно, но смехът ѝ излезе някак висок и обезпокоителен. Сякаш бе на ръба на истерията. Но нямаше начин с нея да се случи нещо такова. Нямаше да го позволи.
Съсредоточи се.
Протегна лявата си ръка към набора за първа помощ, който се намираше в шкафа. Намери го и го отвори. Може би не трябваше да се притеснява за опасността от бяс, но не биваше да изключва инфекцията, до която можеше да се стигне. Взе голяма кутия Неоспорин и извади лекарството от нея. Изстиска голямо количество от мехлема, след което затвори очи и си пое дълбоко дъх, подготвяйки се за болката, която предстоеше. След което го размаза около раната.
Независимо от студения въздух, по челото ѝ изби пот от силната болка, която този съвсем незначителен допир ѝ причиняваше. За известно време ѝ се зави свят. Грейс се хвана за плота и постоя така, докато неразположението ѝ отмина. А уж тя бе водачът. Как ли пък не! Едва не припадна заради нищожна драскотина.
Върна тубичката в кутията за първа помощ и изми ръцете си. Подгизналата ѝ блуза ѝ се стори прекалено лепкава и мръсна, а тя не можеше да я търпи и минута повече върху тялото си. Махна каквото бе останало от нея и го хвърли в кофата за боклук, където се намираха окървавените кърпи, които допреди малко бе използвал Алексий. За секунда стоеше така омаяна от гледката. Яркочервената ѝ блуза бе в пълен контраст с искрящо бялото пластмасово кошче за боклук.
Кръв в кофа. Нейната кръв бе в кофата. Изглеждаше ѝ така неправилно. Кръвта символизираше живота, а той нямаше място в кофа за боклук. Телата не трябваше да лежат безжизнени и унищожени на двора.
Как ли щеше да се справи с това? Тя не беше никакъв командир. Трябваше Сам да бъде техният водач. Дори и Алексий, въпреки че скоро щеше да ги напусне и да се върне в Атлантида. Да ги остави. И да изостави… нея.
Отново щеше да бъде сама. Както винаги.
Но тирадата ѝ за нещастие, болка и самосъжаление бе прекъсната от нечии стъпки. Имаше ли право да циври, след като провалът ѝ бе довел до гибелта на двама души?
Внезапно младата жена осъзна, че стои права, полугола в средата на кухнята, като някаква проклета мишена. Натисна дъното на чекмеджето, в което се намираше наборът за първа помощ, и тайникът на Куин се отвори, а в него се намираше нужното ѝ – пистолет. Беше само двадесет и втори калибър, но вършеше чудесна работа, ако стреляше отблизо. Завъртя се и застана зад плота, като зае позиция, за да може да се прицели добре.
– Аз съм, Алексий – извика атлантът, преди да стигне вратата. – Чисто е, но си имаме компания.
Тя се изправи, но не свали гарда.
– Каква компания? Колко са? Трябва ли все пак да викам специалния отряд?
Той спря пред вратата и светлината от коридора освети косата му. Сякаш бе ореол.
– Не стреляй – каза той и погледна към оръжието в ръката ѝ. – Съжалявам, не се изразих подходящо. Този път са от добрите. Някой си Тайни. Твърди, че Сам го бил изпратил.
Грейс отпусна рамене и постави оръжието на плота, но преди това се увери, че е свалила предпазителя.
– Сигурен ли си, че това е той?
– Знаеше много за Сам, така че ме убеди, че казва истината. Да не споменавам, че изглежда точно както би изглеждал мъж на име Тайни11. Висок почти два метра и тежащ около сто и четирдесет килограма.
– Те…. Какво – внезапно запелтечи Грейс, когато осъзна, че все още се намира в кухнята, само по сутиен, а цялата лява половина на тялото ѝ бе намазана с Неоспорин. – Би ли ми помогнал да се превържа?