Алексий тръгна към нея, като не сваляше поглед от добре почистената рана, но когато я достигна, изглеждаше още по-сериозен, а красивите му сини очи бяха станали черни с изключение на онези малки синьо-зелени пламъчета в центъра на зениците му.
Въздухът между тях се нажежи от напрежението и чувствата, които изпитваха един към друг. Но след това воинът въздъхна пред нея и атмосферата се успокои.
– Имам чувството, че го правиш нарочно – каза той унило. – Най-накрая успях да сваля блузата ти, но само за да мога да те превържа.
Опитът му да разведри обстановката ѝ се понрави, дори беше готова да се включи в обичайната му закачка, ако не виждаше стиснатите му устни и челюст.
– Неподходящ момент. Говорим за историята на живота ми – усмихна му се тя, но изглежда не успя да го убеди в думите си.
Алексий се обърна към плота и започна да изважда съдържанието на набора за първа помощ. Удряше го в повърхността, без изобщо да му пука, докато междувременно си мърмореше нещо под носа достатъчно ниско, така че Грейс да не може да разбере какво точно казва. Най-накрая извади ролка лейкопласт, чисто нов бинт и ножици.
– Най-накрая ги намери – отбеляза Грейс, но когато той се обърна, тя го виждаше двойно и двамата се приближаваха към нея, с бинт в ръка.
Странно. Внезапно черни точици започнаха да танцуват пред очите ѝ и младата жена разбра какво всъщност се случва, малко преди коленете ѝ да се подкосят.
– Ще падна – предупреди го тя, но Алексий реагира светкавично.
Воинът я взе на ръце и отново я сложи да седне на масата, но този път бе достатъчно близо, за да може да се отпусне на здравото му рамо. Чудеше се как тези здрави като стомана мускули ѝ действаха така успокояващо. Бяха толкова удобни.
Не искаше никога да се отделя от него.
Алексий я галеше по гърба, докато ѝ говореше нежни думи – слова, които тя не разбираше. След това отметна косата ѝ назад и я целуна по челото.
– Тихо, ми амара. Слаба си, защото загуби много кръв, а и притокът на адреналин допринася за изтощението ти. Винаги се случва след голяма битка. Без значение колко добър и силен е воинът, така че преди да си започнала, спри да се обвиняваш, че си слаба.
Грейс вдигна глава и погледна в прекрасните му, екзотични и така съблазнителни очи.
– Какво искаше да кажеш? Наричал си ме така и преди. Ми амара. Каква означава? Нали си наясно, че трябва да ме научиш на родния си език?
Алексий също я погледна в очите и не помръдна няколко минути, явно защото обмисляше важно решение. Грейс наблюдаваше как чертите на лицето му се променят, но нямаше как да разгадае какви чувства изпитва той.
Дори не знаеше на какво да се надява. Но беше наясно, че с него се чувства като у дома си и това я плашеше. Съвсем леко се отдръпна и атлантът веднага я пусна.
– Нека оставим уроците по атлантски за някой друг път – най-накрая ѝ отвърна той и се усмихна вяло. – А сега ще те превържем, ще те облечем и отиваш в леглото с чаша горещ чай.
Алексий се наведе, за да вземе пакета с бинта, който бе пуснал на земята, когато тя едва не припадна, разкъса го, после се върна до мивката и изми ръцете си. Внимателно и с прецизност, усъвършенствана с вековете, разопакова стерилния тампон и покри раната ѝ с него. Тя държеше марлята да не падне, докато той превързваше с бинта ребрата и кръста ѝ. Би се обзаложила, че изглежда като някоя мумия. След като най-сетна спря да я увива, завърза бинта и постави металния клип, за да е сигурен, че няма да се развърже.
Когато всичко приключи, Грейс си позволи да въздъхне от облекчение.
– Не се страхувам от гледката на кръв, но предпочитам да не е моята – призна си тя.
Алексий хвърли всичко ненужно в кофата и отново изми ръцете си.
– Трябва да ти намерим блуза. Мога да ти дам моята, но тя изглежда дори по-зле от твоята.
– В килера – отвърна тя и посочи вратата в дъното – Има купчина пуловери за всеки случай.
Той отиде дотам и се върна с яркочервена блуза, на която с бели букви бе изписано „Хапнете при Джо“. Грейс трепна и поклати глава.
– Не, само не червено или бяло. Моля те!
Без да разбира причината за предпочитанията ѝ, Алексий се намръщи за секунда, но след това погледът му се спря на бялото кошче, в което бе хвърлена окървавената ѝ блуза и всичко му се изясни.
– Разбира се – отвърна мигновено и веднага хвърли червената дреха обрано в купчината и извади черна за нея като междувременно се отърва от собствената си мръсна риза и взе една и за себе си.