– Според заповедите на Сам, двамата са претърпели инцидент с кола, докато са оглеждали забележителностите на Сейнт Августин заедно с други туристи – отвърна с нежен глас Тайни. – Телата им трябва да се върнат на семействата им, а това е най-добрият начин.
Грейс кимна и се отпусна напред, докато челото ѝ не се допря до задната част на рамото на Алексий.
– Благодаря ти за всичко – отвърна воинът, а Грейс можеше да усети всяка една вибрация на гласа му. – Ще останеш ли?
– Няма да ходим никъде, докато Сам не се върне и не ни каже от какво се нуждае. Ако нямате нищо против, ще направя една голяма кана с кафе. Трябваше да дойда тук много бързо, затова нямах време да се отбия някъде, за да си взема.
Грейс наклони главата си, която внезапно тежеше адски много. Което бе странно, имайки предвид как се чувстваше преди секунди.
– Разбира се. Чувствай се като у дома си. Благодаря ти за всичко, което направи.
Алексий се обърна към нея и я свали от масата, въпреки тихите ѝ опити да му се противопостави. Притокът на адреналин и ожесточеността, които показа в битката, отдавна бяха изчезнали, заменени от умора, загуба на кръв и скованост, изсмукващи всяка частица от малкото останала ѝ енергия.
– Аз също ти благодаря – обърна се Алексий към Тайни. – Ще заведа Грейс в стаята ѝ, за да си почине, а след това ще дойда, за да огледам отново района.
Големият мъж кимна и се дръпна настрани, за да могат двамата да излязат.
– Разполагам с достатъчно хора, които да се погрижат за патрулирането. Но съм наясно, че искаш да се увериш с очите си. Въпреки това, ако желаеш да си починеш, можеш да разчиташ на мен да обиколя вместо теб. Също така ще навестя вашия човек и затворника в килиите.
Алексий отново му благодари и тръгна по коридора, докато носеше Грейс, която сякаш изобщо не му тежеше. Усещането, да се чувства пазена, бе така ново за нея. Също и това да бъде обгрижвана.
Мисълта, че ѝ бе приятно, я плашеше.
11 Tiny – дребен (англ. ез.) – Б.пр.
Глава 17
Алексий пое по посока на покоите на Грейс, носейки я на ръце. Вероятно заради многото загубена кръв, лицето ѝ бе твърде бледо, а може би изпъкваше заради черната ѝ коса. Трябваше да настоява да тръгне със Сам и да я види лекар. Но, не. Изглежда бе изгубил прекалено много спорове с тази жена.
Което безспорно доказваше, че чувствата и правилната преценка са напълно несъвместими.
– Грейс, трябва да поговорим – започна, но дразнещият шум от звънящ телефон, намиращ се близо до кръста ѝ, го прекъсна.
– Моля те, пусни ме. Трябва да извадя телефона от джоба си. Може да е Сам.
Мъжът кимна и бързо я свали на земята, за да може да се добере до мобилния си. Тя обаче се облегна на него, а чувството да бъде близо, да усеща допира ѝ, адски много му харесваше. Мисълта, че тя се нуждаеше от него, го изпълваше с топлина, такава, която изпитваш седнал до камината в дома си, а не слабата искрица, породена от желание и копнеж, които прехвърчаха между тях, докато тренираха.
Но това, което изпитваше сега, бе по-опасно.
Грейс започна да говори по телефона, но тъй като задаваше повече въпроси, Алексий не успя да разбере каква информация получаваше. След това затвори устройството и го пъхна обрано в джоба си.
– Беше Сам – обясни тя и прокара пръсти през косите си. – Нещата вървят на добре. Не толкова, колкото аз бих искала, но задоволително добре. Разбираш какво искам да кажа. Лекарят се е погрижил за всички ранени и според него не е нужно да се ходи в болницата. Изглежда, че докторът, също както Тайни, би направил всичко за Сам. С други думи, няма защо да докладваме за атаката пред специалния отряд за борба с паранормалната активност.
– Сам е добър човек. Ето защо е успял да спечели уважението и доверието им – отвърна Алексий и леко я побутна към отворената врата на стаята ѝ, която се намираше на няколко крачки от тях. – След като вече се чу с него, е време да си починеш.
Твърдоглава както винаги, Грейс поклати глава.
– Не, трябва да ти помогна. Например да патрулирам, дори и само една смяна. Нали се предполага, че тук аз командвам. Не мога да оставя задълженията си – но точно, когато изричаше тези думи се спъна, сякаш тялото ѝ ѝ се присмиваше.
– Дори и великите лидери трябва да си почиват, когато са тежко ранени. Повярвай ми, поведението ти на недосегаема няма да те доведе до никъде. Умора и наранявания винаги довеждат до грешки вследствие на небрежност – нежно хвана един кичур коса и го прибра зад ухото ѝ, докато безмълвно се възхищаваше на меките извивки около ухото и челюстта ѝ. Такава красота в някой тъй свиреп.