– Искам да знам какво точно се случи – призна тя, но умората я надви, а и предвид какво се бе случило между нея и Алексий, вече не можеше да стои изправена. Отпусна се на лявата си страна и сграбчи възглавницата, докато краката ѝ все още бяха на земята. – Но може би първо трябва да си почина, защото нямам сили.
Воинът скочи напред към нея и първо вдигна единия след това и другия крак, събу ботушите ѝ и ги положи на леглото. Взе одеялото, което седеше сгънато в краката ѝ и я зави, като го подпъхна под раменете ѝ и я погали по бузата.
– Да, трябва да си почиваш и да, утре сутринта ще ти обясни всичко за сливането на души. Имаш правото да разбереш всичко, но моля те, имай предвид, че аз не съм направил нищо. Боговете ни благословиха с този дар.
Алексий се наведе, за да я целуне по челото, но тя съвсем леко се надигна и устните им се докоснаха.
– Вярвам ти. Видях те. Исках да кажа, че по някакъв начин бях вътре в душата ти, Алексий. Пламъците…
В интерес на истината тя вече не можеше да държи очите си отворени, но се бе отказала да се бори с това си желание, знаейки, че той е там и ще я защити. Знаейки, че той наистина бе мъжът, героят на сърцето ѝ, скрит в най-ревниво пазените ѝ мечти. Блянове, за които не знаеше, но съществуваха в най-дълбоките кътчета на душата ѝ.
Тя затвори очи и усети нежния му допир, който отмести непослушната коса далеч от бузата ѝ.
– Тази нощ пропаднах в същите тези пламъци, ми амара – прошепна боецът. – Гмурнах се в бездната, когато видях кръвта ти. Никога повече. Чуваш ли ме? Никога повече няма да позволя да ти се случи нещо.
Грейс знаеше, че би трябвало да спори с него, осъзнаваше, че в казаното от него имаше нещо объркано. Но болката бе смазваща и приятният мрак на съня я поглъщаше.
Утре. Утре ще разбере всичко.
* * *
Алексий остана на вратата доста дълго време, доволен просто да я гледа, докато спи. Изобщо не очакваше душите им да се свържат. Не беше подготвен. Но откри, че адски много се радва, че се е случило. Атлантите никога не следваха сляпо съдбата си. Свободният избор бе един от най-важните принципи на съществуването им. Но по някакъв начин усещаше, че от мига, в който я бе срещнал, всяко едно негово решение беше свързано с тази красива и смела жена.
Щеше да убие всеки, който някога дръзне да я нарани. Тя бе негова, оставаше му само да я убеди, че наистина е така.
Тихото покашляне, което се чу зад него, предупреди за присъствието на Тайни. Алексий хвърли един дълъг поглед към спящата Грейс, след това се отправи към мъжа.
– Как е тя?
– Изтощена и вероятно в шок. Но отказва да потърси медицинска помощ или изобщо да си тръгне оттук, така че почивката ще ѝ се отрази добре.
Тайни кимна и след това се усмихна.
– Тя е безстрашна. Голям късметлия си.
– Надявам се, че и тя мисли така – бе мрачният отговор на Алексий. – Ще патрулираме ли?
– Първо да пийнем по кафе – отвърна големият мъж с усмивка на лице. – Ако тя не мисли по същия начин, може ли да ѝ дам номера си?
Алексий го изгледа заплашително и издаде дълбок и гърлен звук, но Тайни не направи нищо, а вместо това се разсмя.
– Добре, успокой топката. Шегувах се. Сам вече ми каза как стоят нещата между вас двамата.
След няколко минути, вече с чаша кафе в ръка двамата с Тайни стояха близо до парапета и наблюдаваха опустелите земи около форта.
– Разполагам с половин дузина хора, които в момента заемат позиция на всички важни, независимо дали възможни, или невъзможни, места. – Тайни посочи сянка, която бе няколко тона по-тъмна от заобикалящата я среда близо до морската дига, и друга до високата леярска пещ, където преди са извличали гюлетата. – Тези двамата са мои. Преглеждаме навсякъде, в случай че шейпшифтърите си имат подкрепление и е от вампири. Скоро ще се съмне и поне тогава няма да се притесняваме за кръвопийците.
– Освен ако вампирите не са се свързали с шейпшифтърите на грабливи птици – отбеляза Алексий.
Тайни замръзна на място, а чашата му с кафе едва не се изплъзна от ръката му.
– Грабливи птици ли каза? Шегуваш ли се?
– Не, изобщо. Въпреки че от векове не сме виждали шейпшифтър орел, сокол или ястреб, не значи, че те не съществуват. Ако вампирите успеят да промият мозъците на ято орли например, ще се сдобият с летяща армия.
– Ято? Така ли го наричат? – Тайни изгълта останалото кафе и започна да се смее. – Не ми казвай. Нека позная. Има вероятност да съществуват шейпшифтъри гъски.
Алексий се обърна към него и го изгледа с недоумение.
– Не, защо гъски? Би било нелепо. Шейпшифтърите винаги се били и ще останат хищници.