На двадесет и една. Подвластен на хормоните, а не на разума. Повечето хора оцеляват след това. Но не и Роби.
Грейс се гмурна надълбоко и плавно заплува към брега, изгубена в спомените. Отказала се бе от тренировките за олимпийските игри, както и от живота си. По цял ден лежеше в леглото, обърната с лицето към стената, неподвижна. Ден след ден. Не бе обелила и дума цял месец, не говореше дори и с леля си, която на практика я бе отгледала след смъртта на майка ѝ. Бедната леля Бони бе на предела на силите си, на път да повика психолог.
Но след това, един месец по-късно, Грейс се бе надигнала от леглото, за да отиде в залата и да тренира. Започна да работи по-усърдно, отколкото когато се занимаваше с плуване, но този път целта ѝ бе друга, мрачна. Искаше да убива.
Свърза се с познат на свой приятел, който познаваше някой, които събираше група. Бунтовническа група. Хора с обща цел – желаеха да си върнат животите и да изтръгнат страната си от вампирите и шейпшифтърите, които постепенно завладяваха Щатите. Според други, превземаха света, но тя трябваше да тръгне от някъде.
Започна да живее истински, когато още на първия ден, водена от любопитство, хвана лъка в ръцете си. Чу как дървото ѝ пее и песента достигна до душата ѝ. Прекара известно време в изследване на миналото, следвайки съвет, даден ѝ от шаман. Откри самоличността на прабаба си, за която майка ѝ не искаше да говори и разкри истината за потеклото си. Грейс, също както прабаба си и всички жени в рода им, бе наследница на Диана и нейната съдба бе да защитава света от злото.
Диана, богинята на лова. Най-опитната от всички с лъковете си, направени само от най-хубавите и вълшебни дървета, намиращи се в сърцето на единадесетата пещера. Богиня на луната, защитница на слабите и безпомощните.
Слаба. Безпомощна. Качества, които Грейс се закле никога да не притежава.
Когато за първи път баба ѝ и бе разказвала странни истории за свръхестествени сили, Грейс тайничко се подиграваше на възрастната жена, независимо че усещането за истинността в думите ѝ не ѝ даваше покой. Казваше си, че така угажда на старицата. Но накрая, когато се отказа и пое лъка от ръцете ѝ, магията му премина през тялото ѝ. Промени я. Направи я… повече.
Баба ѝ ѝ бе казала, че е чакала Грейс да я намери, че е прекалено стара и се нуждае от покой. Коленичила там, гледайки как живота си отива от старицата, Грейс се закле да използва лъка и да оправдае гласуваноето ѝ доверие. Да направи нещо с живота си.
Най-накрая, на двадесет и една, тя се срещна с един от лидерите на бунтовниците, предводител така високо в редиците, че всички произнасяха името ѝ със страхопочитание. Не че на Куин това ѝ харесваше. Тя бе повече като герой от манга3 – мъничка с тъмна разрошена коса. Но ѝ стигаше един поглед в мрачните ѝ очи, за да научи истината. Виждаше бездънни кладенци, изпълнени с болка, ярост и дълбоко познание.
Грейс се взира дълго и съсредоточено в тези очи и никога не погледна назад. Беше тийнейджърка, просто момиче, но вече бе завършен воин. Онези дни отбягваше да се оглежда в огледалото и често се чудеше дали, когато останалите погледнаха в очите ѝ, виждаха същото, което тя някога бе видяла в тези на Куин.
Нямаше значение. Нищо не беше от значение.
Грейс издиша шумно и отново се гмурна под вълните на морето, оставяйки водата да погълне тялото и сълзите ѝ. Почти позволи на онази мисъл да навлезе в съзнанието ѝ. Онази, която през последните дни се появяваше по-често от обичайното.
Мисълта, колко ли приятна щеше да бъде смъртта от удавяне, в сравнение с всички други алтернативи.
Но не и днес. Не и на рождения ден на Робърт. Десетилетие след онази злощастна нощ, десет дълги години, откакто бе убит. Щеше да оскверни паметта му и най-вече самия му живот, ако избереше да умре по този начин точно днес.
Проправи си път нагоре през силните вълни и си пое въздуха, от който толкова силно се нуждаеше. Щеше да живее, за да продължи да се бори. Заради Робърт.
Но точно когато изплува над водата образът на друго лице измести този на Роби. Обезобразено лице и поглед, пълен с неописуема болка и тъга. Лице, обгърнато от величествена златиста коса, приличаща на грива на лъв.
Алексий. Алексий. Воинът от Атлантида, за чиито бойни умения се носеха легенди в редиците на бунтовниците. Мъжът, чието лице наполовина погубено от ужасните белези, но също така наполовина изваяно като невъзможно красива статуя, който много често се появяваше в най-чувствените и обезпокоителни сънища на Грейс.