Повече от половината жени под нейно ръководство си падаха по него. Нещо като „Фантомът от операта“4. Ако желаеше можеше да си легне с всяка една от тях. С всичките.
Но не го правеше. Или поне слухът за случилото се не бе достигнал до ушите ѝ, въпреки че бунтовническата група бе много сплотена. Между тях нямаше тайни, без значение колко незначителни. Тайните водеха до провал.
Провалът означаваше смърт.
Алексий не се замесваше нито с жените, нито с мъжете под нейно ръководство. Може би си имаше приятелка в Атлантида. Вероятно дори и съпруга.
Не че това ѝ влизаше в работата. А странната болка в стомаха ѝ, бе вследствие на глада. Нямаше нищо общо със съжалението. Нито с целувката, която разтърси света ѝ малко преди да изчезне. Всяко момиче би приело действията му доста навътре.
Достигна плитчината и се изправи. Вървеше към брега и изстиска водата от косата си, след което я отметна от лицето си, докато междувременно оглеждаше плажа. Забрави за Алексий. Кристално ясно беше, че той я е забравил.
Грейс винаги бе нащрек, дори и тук. Най-вече тук. Особено на местата, където можеше да се изкуши и да свали гарда.
По пясъка, огряван от лунната светлина, нямаше нито една сянка, но вампирите можеха да се скрият, без да бъдат забелязани. Знаеше се, че пълният потенциал на силите им се пази в тайна.
Грейс за втори път провери ножниците, закрепени за бедрото ѝ и тръгна към брега.
От нищото се чу глас: дълбок, лиричен, пропит с магия. Горска магия, ако трябваше да предположи, тъй като определен тон отекна по цялото ѝ тяло, подобно на докосването на виртуоз върху цигулката.
– Няма нищо по-съблазнително от жена, облечена единствено в сребърни кинжали и дървен кол, поставени на прекрасните ѝ бедра. Ако целта на визитата ми не беше толкова мрачна и делова, бих се радвал да се позабавлявам с теб през остатъка от нощта.
Веднага след като го чу, Грейс успя да го види. Сякаш гласът му бе отворил сетивата ѝ. Разбира се, беше фае5, позна го по гласа. Висок и слаб, а дълга до кръста коса, с цвета на най-чисто сребристобяло, се рееше около него, подхваната от лекия бриз. Облечен бе в обикновени черни дрехи, които изобщо не ѝ подсказваха нищо за самоличността му.
Но той не се нуждаеше от наметало или корона, за да се представи. Лунната светлина го огряваше, сякаш самата Природа се перчеше и флиртуваше в негово присъствие. Без съмнение бе кралска особа от расата на фае. Само те притежаваха способността да я омайват от такова голяма разстояние.
Грейс пристъпи напред, но след това спря. Обмисляше дали да не извади кинжала си, но прозря безсмислието в действието си. Стисна юмруци зад гърба си, за да не може противникът ѝ да забележи усилието, което ѝ костваше, и се пребори с омаята. Присви очите си и отвори съзнанието си.
Мамка му. Той все още блестеше.
– Не съм гола. Всъщност съм с много консервативен бански. Ако не можеш да направиш разлика, значи си живял в заблуда през последните няколко десетилетия. Без да споменавам факта, че участвам в такива игри, стига аз да го искам. Но, разбира се, вие не сте просто кралска особа, а от двора на Благословените6 и най-вероятно не сте свикнал да бъдете отхвърлян – извика тя и сведе глава, за да почете ранга, кралското му потекло и факта, че е способен да я смаже като буболечка.
И все пак нямаше да се свие на топка от страх, заради това.
– Боя се, че сте на погрешното място, Ваша Светлост.
– Винаги съм на правилното място, красива Грейс, наследнице на Диана – отвърна той и сведе глава, сякаш говореше на равна нему.
Мамка му, мамка му. Мамка му на квадрат. Той знаеше коя е тя. Каква беше. Нямаше как да носи със себе си лъка и стрелите си със сребърен връх, докато плуваше, в случай че се натъкне на лукав фае6. Защо беше тук, защо сега? При нея? Расата му наблюдаваше с безразличие неволите на света. Все още изпитваха известна неприязън към изобличените вампири, но смятаха, че са над нещата и няма защо да се притесняват за хората. Ако някой накараше Грейс да определи посетителя си, със сигурност не би предположила, че е елф. Независимо, че се носеха слухове, според които нейният род има връзка с фае, никога не се бе изправяла лице в лице с елф.
И определено не възнамеряваше да го направи тази вечер.
Сякаш чул мислите ѝ, мъжът вдигна ръка и лъкът ѝ, който се намираше в багажника на колата ѝ, внезапно се озова в ръцете му.