– Грижи се за себе си, малката – каза ѝ той.
Тя му благодари и се вдигна на пръсти, за да го целуне по бузата. Когато се отдръпна назад, наблюдаваше със задоволство как кожата на лицето му, дори и под брадата, се зачерви. Алексий изобщо не се зарадва на гледката и почти предизвика Тайни на дуел или на нещо също толкова старомодно.
На Грейс щеше да ѝ бъде доста трудно да свикне с мисълта, че ще прекара живота си с четиристотингодишен воин. Ако разбира се, някога ѝ се отвореше такава възможност. Засега единственото, над което можеше да се концентрира, бе срещата с елфа. Изми чиниите си, а след това се върна към много по-важната задача, а именно – да смаже лъка и да заостри стоманените и сребърни върхове на стрелите си.
– Диана, напътствай ръката ми, ако се наложи да използвам твоя лък – прошепна тя и за секунда повярва, че е видяла игривите подскоци на лунната светлина по перата на стрелите ѝ.
Само за секунда.
* * *
Грейс долови стъпките му. Чу как се спря пред вратата ѝ. Усети силата на погледа му по себе си, още преди да е надигнала глава. Но се престори, че не е почувствала нищо.
Престори се, че не го желае.
Зае се с полирането на бляскавия си лък, сякаш вече не виждаше отражението си в прекрасното оръжие. Може би щеше да си тръгне и да ѝ даде време да възприеме случилото се. Да обмисли новата информация и да реши какво да прави с нея.
Извор на младостта. Ела в Атлантида или остарей.
Остани с него до края на дните си. С мъжа, който самоуверено призна, че може би няма да бъде в състояние да я пусне. Какъв контрол върху собствените си съдба и живот трябваше да има, за да остави всичко и да заживее в неговия свят?
Заслужаваше ли си? Щеше ли да си струва, без значение какво казваше сърцето ѝ? Дали хубавият, добре де, страхотният секс я бе накарал да мисли за любов, когато трябваше да мисли за похот и страст?
Алексий прочисти гърлото си.
– Задълбочени мисли или ме избягваш? – попита с нисък и свиреп глас. – Да не би толкова скоро да си размислила?
Грейс най-накрая вдигна глава и срещна погледа му.
– По-точно, не спирам да мисля – призна тя. – Това нещо между нас е толкова силно. Твърде голямо. Боя се, че ще ме погълне цялата. И ще се удавя в него.
Той кимна и ѝ се усмихна строго.
– Разбирам. Но ти си първокласен плувец, нали така? Удавянето не би трябвало да те притеснява.
– Само ако беше истина. Но аз не съм... не зная как да бъда част от връзка. Винаги съм смятала, че връзката в известна степен те ограничава. Не ми трябва мъж, който да ми казва какво да правя. – Грейс притвори очи и въздъхна. – Не го обяснявам както трябва.
Съвсем неочаквано той се озова зад нея и обви ръцете си около кръста ѝ.
– Грешиш, обясни го повече от перфектно – отвърна той, след като я целуна по главата. – С цялото ми уважение, Грейс, но би ли могла да си се представиш с мъж, който да ти нарежда какво да правиш?
Алексий се засмя, а тя се усмихна. Имаше право. Най-хубавото бе, че ѝ показа как стоят нещата и звучеше доволен.
Той я завъртя, сложи я да седне на един от високите бар столове и обгърна лицето ѝ с ръце.
– Грейс, смяташ ли, че ще се чувствам добре с кротка жена, на която ѝ е достатъчно да си стои у дома и да пече атлантски пикантни сладки?
Тя сви рамене.
– Не зная. Не те познавам толкова добре. Какво са атлантски пикантни сладки? Вкусни ли са?
Воинът наклони глава, затвори очи, въздъхна, а на устните му се появи печална усмивка.
– Всъщност са много вкусни. Любими са ми. Може да си могъщ воин и да се научиш да ги печеш?
Тя се засмя и леко го побутна по рамото.
– Чудесно. Много мило. Какво ще кажеш ти да продължиш да си свиреп воин и да се научиш да ги приготвяш?
– Защо да не се научим и двамата, за да мога да облизвам подправките от голото ти тяло? – попита той и я дари с онази негова порочна усмивка.
Щом се наведе, за да я целуне, Грейс потъна в горещината на целувката, чувствайки приятното усещане, че си е у дома, което премина в нещо по-силно и настоятелно. Копнежът се превърна в глад, а гладът в потребност. Вдигна ръка, за да го докосне, но той рязко надигна глава и улови китката ѝ. С другата си ръка усети как мускулите на рамото му се стягат, а пред погледа ѝ очите му потъмняха за секунди.
– Какво е това? – попита той и разтърси ръката ѝ. – Позволила си да те бележат? – гласът му се снижи и приличаше повече на ръмжане.