Грейс погледа към китката си и веднага разбра.
– А това ли? Знакът на елфите – той все още стискаше ръката ѝ в желязната си хватка, така че тя се дръпна назад, за да се освободи. – Не съм искала да ме бележи! – сопна му се. – Престани да се държиш като неандерталец!
Алексий постави ръце на бедрата ѝ и ги раздалечи, застана между тях, след което я бутна надолу и назад, докато тя не се подпря на лактите си на масата зад нея. Само с едно движение, избута лъка и стрелите, но потрепери, щом пръстите му докоснаха лъка.
– Какво по дяволите?
– Лъкът, създаден за наследницата на Диана, се защити сам – отвърна тя с безразличие. – Както и аз, така че е по-добре да го запомниш, преди да продължиш с глупавото си поведение. Няма да ти харесат последствията.
Той премигна, сякаш току-ще се бе събудил от странен транс и погледна към нея. Тя почти бе легнала на масата. Поклати глава и за секунда я отпусна на гърдите ѝ преди внимателно да ѝ помогна да седне, а после да стане от стола.
– Моля те, ми амара… приеми моите извиненията за поведението ми. Съзрях знака на елфите и барабаните забиха в съзнанието ми. Страхувам се, че съм недостоен за теб, след като не мога да обуздая яростта и ревността си заради такова дребно нещо. Ще те оставя да работиш на спокойствие.
Грейс го сграбчи за ръката, когато той се обърна и направи първата крачката към вратата, а щом се извърна към нея, погледъ му – смесица от разкаяние и надежда, секна дъха ѝ.
– Недей. Не тръгвай. Искам да останеш. Желая…
– Желаеш какво? – Алексий се приближи на дъх разстояние и я прониза с поглед. Очите му отново бяха наситеносини. – Кажи ми какво желаеш? – нареди той, а топлият му дъх галеше кожата ѝ.
– Желая теб – призна си тя. – Само теб.
Усмивка озари цялото му лице.
– Аз също те желая. Но този път ще бъда – погледна към мястото, където бе ранена, – нежен.
Вдигна я на ръце и я занесе до стаята ѝ като междувременно благодареше на боговете за безценния дар, който му бяха поднесли.
* * *
Грейс го наблюдаваше, докато воинът сваляше дрехите си, а после и нейните. Не го изпускаше от поглед, докато лежеше до нея и докосваше всеки сантиметър от тялото ѝ. Гледката на големите му и груби ръце върху меката ѝ и нежна кожа бе необичайно еротична, в допълнение със страстта и желанието, които я обгръщаха.
Спомена, че ще бъде нежен. Такъв и беше. Нежен с частта от тялото ѝ, която все още я наболяваше, въпреки че заздравяваше бързо. Нежни един с друг. Предпазливи с наскоро пробудените крехки чувства, и наскоро разкритите всепоглъщащи нови емоции.
Тя се надигна над него и продължи да го гледа, когато той хвана кичур от косата ѝ и го допря до устните си. Вдиша аромата му, навярно опитвайки се да го запомни, след това го пусна, за да се надигне и да я целуне. Лежеше неподвижен под нея, докато мускулите му потрепваха, стремейки се да запазят самоконтрол, да го държат пасивен, за да ѝ позволи да поеме инициативата.
Това и направи тя. Наведе се към него и женствеността ѝ обви възбудата му. Ахна, когато го усети вътре в себе си. Бавно навлезе в онзи извечен ритъм. Повдигаше бедрата си и отново го поемаше в себе си, целия, наслаждавайки се на усещането за контрол.
Докато не се изгуби в това чувство и не ѝ остана друга възможност, освен да взема и граби. Да следва прилива, горещ и силен, надигащ се от вълните на страстта. Алексий изви тялото си към нейното, навлизайки още по-дълбоко в сладката ѝ влажност. Вземаше и даваше отново и отново, докато стените на матката ѝ не се стегнаха около члена му. Грейс се увери, че го гледа в очите, преди светът около двамата да експлодира в отговор на неудържимия оргазъм.
Доста по-късно, след като бе в състояние да помръдне, тя осъзна, че той е издърпал одеялото нагоре и я е покрил с него до рамената.
– Никак не беше зле и спази обещанието си да бъдеш нежен – промълви Грейс и се усмихна, заровила лице в горещите му гърди.
В отговор Алексий стегна прегръдката си.
– Не беше зле? Само толкова ли ще кажеш? Следващият път трябва да се потрудя повече – отеляза той с въодушевление.
Но след това реалността, подобно на кама, разкъса интимния им момент.
– Алексий! Трябва да ставаме. Аларик ще пристигне всеки момент, а и ние трябва да се подготвим за срещата с елфа.
Воинът продължи да лежи в тишина, след секунда обаче се прокашля и каза.
– Права си. Какво значение има фактът, че за първи път от стотици години съм склонен да загърбя дълга и честта си, за да прекарам още един час в леглото с теб?
В отговор Грейс започна да се смее.