Елора беше студена и на моменти почти жестока, но по някаква причина, когато Орен я злепостави, се почувствах засегната. Но въпреки това кимнах и се усмихнах, сякаш съм съгласна с него напълно.
— Изумително е, че изобщо можахме да заченем дете с нея — каза той повече на себе си и аз се свих при мисълта за това. Не беше нужно да си представям Елора и Орен в интимен план. — Дори преди още да се родиш, с брака ни беше свършено. Елора те отведе, скри те и аз те търсех през всичките тези години.
— Имам ужасни впечатления от методите ви — казах аз, при което лицето му доби студен израз. — Знаете, че следотърсачите ви на три пъти ме пребиваха. Съпругата ви трябваше да идва и да ме лекува, за да не умра.
— Ужасно съжалявам да чуя това и Кира си получи заслуженото — отвърна Орен, но без гласът му да издава чувство за вина. Думите му бяха резки и гневни, но се надявах, че раздразнението му е насочено по-скоро към Кира, отколкото към мен. — Но нямаше опасност да умреш.
— Откъде знаете? — попитах язвително.
— Наречи го, ако искаш, кралска интуиция — отговори Орен неопределено. Щях да го попитам какво има предвид, но той продължи: — Не съм очаквал да ни посрещнеш с отворени обятия. Знам, че Елора вече ти е промила ума, но искам да ни посветиш няколко дни и да опознаеш нашето кралство, преди да вземеш решението да го управляваш.
— А ако реша да не остана тук? — попитах, срещайки спокойно погледа му.
— Първо разгледай кралството — предложи той. Сетне се усмихна, но острите нотки в гласа му бяха недвусмислени.
— Пуснете приятелите ми на свобода — казах аз импулсивно. Това беше първоначалната цел на аудиенцията ми, но всички тези приказки за бащинство бяха отклонили разговора в друга посока.
— Предпочитам да не го правя — рече той със същата странна усмивка.
— Няма да остана тук, ако не ги пуснете — отвърнах колкото мога по-решително.
— Не, ти няма да останеш, ако те не са тук. — Дрезгавите нотки в гласа му придадоха още по-голяма суровост на думите му. — Те са застраховка, за да съм сигурен, че ще погледнеш на предложението ми сериозно.
Той се усмихна, сякаш за да смекчи прикритата заплаха в думите си, но жестоките извивки на усмивката му я накараха да изглежда някак още по-зловеща. Космите на тила ми настръхнаха и ми ставаше все по-трудно да повярвам, че този човек е мой баща.
— Обещавам ви, че няма да отида никъде. — Свих рамене, за да скрия трепета в гласа си. — Ако ги пуснете да си отидат, ще остана тук толкова дълго, колкото искате.
— Ще ги пусна, когато ти повярвам — отвърна той съвсем разумно. Преглътнах с усилие, опитвайки се да измисля някакъв друг начин да постигна своето. — Кои са тези хора, за които те е грижа толкова много?
— Ъ-ъ… — Замислих се дали да не го излъжа, но той вече знаеше, че държа на тях. — Единият е брат ми, тоест моят… заварен брат или нещо такова, Мат, а другият е моят мансклиг, Рис.
— Те още ли се придържат към тази практика? — Орен повдигна неодобрително вежди. — Елора ненавижда промените с цялото си сърце. Тя отказва да наруши традициите, което не трябва да е изненада. Но това е толкова остаряло.
— Кое? — попитах аз.
— Цялата тази история с мансклиг. Това е пълна загуба на ресурси. — Орен махна презрително с ръка.
— Какво имате предвид? — попитах. — Какво правите с бебето, което взимате, когато го подменяте с ваше дете? — Когато едно бебе бива оставено, друго трябва да бъде взето, помислих си аз.
— Ние не взимаме бебето — каза той. Стомахът ми се сви при мисълта, че те убиват невинното създание, както на времето се страхувах, че постъпват в Трил. — Ние просто ги оставяме някъде, в някоя болница на хората или в сиропиталище. И не се интересуваме какво се случва с тях.
— Защо в Трил не правят същото? — попитах аз.
— Защото смятат, че имат някакъв ценен коз по този начин. Ако подмененото дете реши да не се върне, те имат в ръцете си човешкото дете, с което могат да изтръгнат пари от приемното семейство. — Той поклати пренебрежително глава. — Ние нямаме нужда да държим техните деца като заложници.
— Разбирам — отбелязах сухо. Орен очевидно не видя иронията в сегашната ситуация, при която самият той държеше заложници.
— Въпросът е спорен тъй или иначе — въздъхна кралят дълбоко. — Ние дори вече рядко подменяме деца.
— Наистина ли? — възкликнах аз. За първи път, откакто го бях срещнала, бях действително готова да се съглася с него за нещо.
— Подменените деца могат да пострадат, да се изгубят или просто ги отхвърлят — каза Орен. — Така ние ги губим и прекъсваме родословието си. Ние сме много по-могъщи от хората. Ако искаме нещо, можем да си го вземем. Не е нужно да оставяме потомството си в техните непохватни ръце.