— Трябваше да ми кажеш — настоях аз.
— Те няма да го убият — каза Тове разсеяно, след което се наведе напред и замъгли повърхността на стъклото с дъха си.
— Кого? — попитах аз.
— Локи. Маркиза. — Той нарисува бързо някаква шарка върху замъгленото стъкло, сетне я избърса с лакътя си.
— Елора ми каза, че ще се опита да…
— Не, те не могат да го убият — увери ме Тове и се обърна да ме погледне. — Твоята майка е единствената, която има силата да го задържи, като изключим теб и мен.
— Чакай, чакай. — Аз вдигнах ръка. — Какво означава това, че никой няма силата да го задържи. Аз видях стражите да го правят във вестибюла, когато беше пленен. Дънкан дори помогна да бъде повален.
— Не, витра са различни от нас. — Тове поклати глава и седна в другия край на канапето на разстояние от мен. — Нашите способности са тук… — Той се почука по челото. — Ние можем да преместваме предмети с ума си и да контролираме вятъра.
— Локи може да поваля хора с ума си, а кралицата на Витра може да ги лекува — казах аз.
— Кралицата на Витра има трилска кръв във вените си отпреди едно-две поколения, в противен случай не би могла да бъде кралица. Локи също има нашата кръв — каза Тове. — Баща му беше трил.
— И сега е при витрийците? — попитах аз, припомняйки си думите на Елора, че е познавала бащата на Локи.
— Беше известно време. Но сега е мъртъв — уточни Тове хладно.
— Какво? Защо? — попитах аз.
— Измяна. — Тове се наведе напред и използвайки ума си, повдигна една ваза от близката маса. Искаше ми се да му извикам да се съсредоточи, но всъщност той се опитваше да направи именно това.
— Ние ли го убихме? — попитах аз.
— Мисля, че той се опита да дезертира обратно във Фьоренинг. — Тове прехапа долната си устна, концентрирайки се над вазата, която се носеше във въздуха. — Убиха го витра.
— О, боже мой. — Облегнах се назад на канапето. — Защо тогава Локи подкрепя Витра?
— Не познавам Локи, нито познавах баща му. — Вазата полетя плавно надолу, кацвайки леко на масата. — Не мога да говоря за мотивите им.
— Откъде знаеш тези неща?
— Ти също щеше да ги научиш при други обстоятелства. — Тове въздъхна дълбоко, изглеждайки по-спокоен, след като си беше поиграл с вазата. — Част от обучението ти ще бъде да се запознаеш с нашата история. Но заради нападенията на Витра сега е по-важно да си готова за битка.
— С какво витра се различават от нас? — попитах аз, връщайки се към темата.
— Със силата си. — Той сви ръка, за да демонстрира. — Физически те нямат равни на себе си. Дори умовете им са по-неподатливи, което затруднява такива като теб и Елора да ги контролират. Дори и за мен е по-трудно да упражнявам телекинеза върху тях. И също като при нас, колкото по-силен е един витриец, толкова по-високо е положението му. Затова маркиз Локи е ужасно силен.
— Но в двореца на Витра ти притисна Локи до стената без никакво усилие — напомних му аз.
— Мислех за това — каза Тове, гледайки намръщено. — Смятам, че той ми позволи да го направя.
— Какво имаш предвид? Защо?
— Не знам. — Той поклати глава. — Локи ми позволи да го победя там и се остави да бъде заловен тук. Властта на Елора над него е истинска, но другите стражи — той отново поклати глава. — Те не биха имали никакъв шанс срещу него.
— Защо би постъпил така? — попитах аз.
— Нямам никаква представа — призна Тове. — Но той е много по-силен от всички нас. Дори Елора не би могла да го задържи достатъчно дълго, за да го убият.
— А ти би ли могъл? — попитах неуверено.
— Така мисля — кимна той. — Искам да кажа, мога да го направя, но не бих го направил.
— Защо? — попитах аз.
— Не мисля, че е редно. Той всъщност не ни е навредил по никакъв начин и ми се ще да разбера какво крои — Тове сви рамене и погледна към мен. — И ти не искаш това от мен.
— Ти би тръгнал срещу волята на Елора, ако поискам това от теб? — попитах аз и той кимна. — Защо? Защо би направил нещо за мен и не за нея?
— Моята лоялност е насочена към теб, принцесо — усмихна се Тове. — Аз ти вярвам и останалите в Трил също ще се научат да ти вярват, щом разберат на какво си способна.
— И на какво съм способна? — попитах аз, чувствайки се странно развълнувана от признанието на Тове.
— Да ни спечелиш мир — каза той с толкова голяма убеденост, че не пожелах да споря с него.
17
Вцепенена
След като чух какво мисли Тове за Локи, реших, че трябва да поговоря отново с маркиза. Той не беше много открит с мен, но трябваше да узная защо ми беше позволил да избягам и защо се беше оставил да го заловят. Но за мое разочарование охраната на Локи бе станала по-строга.