— Много мило, че се отзова да дойдеш в такова време — каза Елора с характерната си оскъдна, снизходителна усмивка.
Тя приглади косата си, успявайки да прикрие донякъде белите кичури в нея. Жената не каза нищо и Елора й даде знак да тръгнат към стълбището, което беше учудващото. Южното крило на приземния етаж беше мястото, където се провеждаха деловите срещи, а Елора бе повела гостенката към личните си покои.
— Хайде — каза кралицата, докато вървяха. — Имаме много за обсъждане.
Сграбчих Дънкан за ръката и се затичах през коридора, преди Елора да започне да се изкачва по стълбите. Единственото място наблизо, където можехме да се скрием, беше един малък килер за метли и аз открехнах вратата колкото може по-тихо.
Щом се озовахме вътре, затворих вратата почти напълно, оставяйки само малка пролука. Дънкан беше притиснат до гърба ми, опитвайки се също да наднича през процепа и аз го сръчках с лакът в стомаха, за да ми направи място за дишане.
— Ох! — Дънкан трепна.
Тихо! — срязах го аз.
— Не е нужно да викаш — прошепна Дънкан.
— Аз не… — Канех се да му кажа, че не съм викала, когато осъзнах, че всъщност не бях изрекла нито дума. Просто си бях помислила нещо и той го беше чул. Като мисловния трик, който Елора правеше през цялото време.
Дънкан, чуваш ли ме? — попитах аз в ума си, проверявайки дали номерът работи, но той не ми отговори. Просто седеше на пръсти и гледаше над главата ми.
Щях да направя още един опит, но в този момент чух Елора да стига до края на стълбите и насочих вниманието си към нея. Тя стоеше между гостенката си и килера и затова не можех да видя лицето на жената. Освен това тя все още не беше махнала зелената качулка от главата си.
Изчаках още малко да отминат надолу, преди да отворя вратата. Подадох глава навън, наблюдавайки смаляващите им се фигури. Те минаха покрай един следотърсач, който стоеше на пост пред килията на Локи, но това беше единственият страж на втория етаж.
На първия етаж гъмжеше от стражи. Около мен обикновено се въртяха по един-двама, но иначе вторият етаж беше пуст.
— Защо Елора би водила някого тук? — попита Дънкан и излезе след мен от килера, наблюдавайки ги.
— Не знам. — Поклатих глава. — Знаеш ли къде отиват?
— Не, кралицата не ме кани в нейните лични покои — отговори Дънкан.
— Да, нито пък мен.
Реших, че трябва да проследя кралицата и да разбера защо е толкова потайна. Запромъквах се покрай стената, притисната колкото може по-силно до нея. Дънкан ме следваше и двамата с него приличахме на герои от „Шантавите рисунки“, които се опитват да се скрият зад малките дръвчета и камъни.
Елора бутна масивната двойна врата в дъното на коридора и аз замръзнах на мястото си. Това беше спалнята й или поне така бях чувала. Никога не бях я посещавала там. Залепих се за стената, опитвайки се да бъда колкото мога по-незабележима, и когато Елора се обърна да затвори вратата след себе си, тя не вдигна глава.
— Какво, по дяволите, прави тя? — попитах аз.
— Бих могъл да ти задам същия въпрос — каза Локи, хващайки ме неподготвена.
Стаята му беше само няколко врати по-надолу от мястото, където аз и Дънкан се бяхме притиснали до стената. Локи се облегна на рамката на вратата дотолкова, доколкото се осмеляваше да се покаже навън и неговият страж го изгледа гневно.
Концентрирайки се изцяло върху Елора, аз бях забравила, че Локи е тук. Отдръпнах се от стената и изправих снага, приглаждайки влажните си къдрици, доколкото беше възможно.
— Това наистина не е твоя работа. — Тръгнах бавно и целеустремено към него, при което на лицето му се изписа познатата самодоволна усмивка.
— На мен ми е все едно, но ти и твоят приятел там — Локи кимна към Дънкан — много ми приличате на двойка неудачници от „Училище за шпиони“2.
— Радвам се, че ти е все едно. — Скръстих ръце пред гърдите си.
— Но в същото време съм любопитен — рече Локи, сбръчквайки чело с искрен интерес. — Защо следиш собствената си майка?
— Принцесо, не е нужно да отговаряте на въпросите му — каза стражът, поглеждайки бързо към Локи. — Мога да затворя вратата, така че да не ви безпокои.
— Не, няма проблем. — Аз му изпратих любезна усмивка, преди да погледна отново строго към Локи. — Видя ли с кого беше майка ми?
2
Американска комедия от 2008 г., в която главният герой Томас Милър се опитва да предотврати заговор за отвличането на дъщерята на президента. — Б.пр.