— Не. — Усмивката на Локи стана по-широка. — Нито пък ти, предполагам.
— Принцесо, това, което правим, наистина не ми изглежда много релаксиращо — намеси се Дънкан.
— Всичко е наред, Дънкан.
— Но, принцесо…
Дънкан! Телепатичният ми глас отново ме изненада и аз побързах да го използвам, докато още мога, извръщайки се към него. Добре съм! А сега, моля те, придружи този страж и го отведи някъде другаде.
— Добре — въздъхна Дънкан и се обърна към стража. — Принцесата има нужда да остане насаме.
— Но аз имам строги заповеди… — понечи да възрази надзирателят.
— Тя е принцесата — изтъкна Дънкан. — Наистина ли искаш да спориш с нея?
Дънкан и стражът тръгнаха надолу по коридора. Докато се отдалечаваха, Дънкан ме погледна настойчиво през рамо, а стражът продължи да говори разгорещено какви проблеми щял да си навлече, ако кралицата разберяла.
— Виждам, че си научила нов трик — ухили ми се Локи.
— Знам повече трикове, отколкото подозираш — казах аз и Локи повдигна одобрително вежди.
— Ако искаш да ми покажеш някои от тях, вратата ми е винаги отворена. — Той посочи стаята си и отстъпи настрани, в случай че искам да вляза.
Не знам точно какво си мислех, че правя, но се възползвах от поканата му. Влязох в стаята му, почти докосвайки го, когато минавах покрай него. Седнах на леглото му, защото наоколо нямаше столове, но с колкото може по-изправен гръб. Не исках да си помисли, че се чувствам комфортно и да му създавам погрешни впечатления.
— Чувствай се като у дома си, принцесо — пошегува се Локи.
— Аз съм си у дома — напомних му. — Това е моята къща.
— Засега — съгласи се Локи и седна на леглото. Той се постара да бъде близо до мен и аз бързо се отдръпнах, оставяйки две стъпки разстояние помежду ни. — Разбирам намека.
— Тове ми разказа за теб — казах аз. — Знам колко си силен.
— И въпреки това дойде в стаята ми, сама? — попита Локи. Той се облегна назад, подпирайки се с ръце, без да ме изпуска от поглед.
— И ти знаеш колко силна съм аз — отвърнах.
— Touche3.
— Кралят ти възложи да ме пазиш заради силата ти — казах аз. — А ти ме пусна да избягам.
— Това въпрос ли е? — Локи извърна глава и махна някакво мъхче от черната си риза.
— Не. Знам, че е така. — Продължих да го гледам, надявайки се да се издаде по някакъв начин, но изразът на лицето му само стана още по-навъсен и отегчен. — Искам да знам защо ме пусна да си отида.
— Принцесо, когато дойде в стаята ми, аз си мислех, че искаш да си поиграем, а не да говорим за политика. — Той се нацупи и полегна настрани, гледайки ме унило.
— Локи, говоря сериозно — казах аз с нотки на презрение.
— Аз също. — Локи се надигна, но междувременно се беше преместил много по-близо до мен. Сложи едната си ръка непосредствено зад мен, при което леко докосваше гърба ми.
— Ще ми кажеш ли защо ме пусна? — Опитвах се да говоря спокойно, докато го гледах в очите.
— Защо толкова искаш да знаеш това? — каза той с дълбок глас, в който вече нямаше шеговити нотки.
— Защото… — подех аз, преглъщайки. — Защото искам да знам дали играеш някаква игра.
— И какво, ако е така? — Той беше приковал погледа си върху мен, вдигнал предизвикателно брадичка. — Ще ги накараш да ме убият ли?
— Не, разбира се, че не — отвърнах аз. Той наклони леко глава, гледайки ме изпитателно.
— Ти всъщност си ужасена от тази възможност — осъзна Локи.
— Да, така е. А сега ще ми кажеш ли защо ме пусна да избягам.
— Може би по същата причина, поради която ти не искаш да бъда убит.
— Не разбирам. — Въздържах се да поклатя глава, защото се страхувах да го изпусна от поглед. Не използвах внушение върху него или нещо подобно, но държах вниманието му и ако го изпуснех, той можеше да спре да говори.
— Мисля, че разбираш, принцесо. — Ъгълчето на устните му се изви леко нагоре и той се наведе към мен. За момент се уплаших, че ще ме целуне, но се спря миг преди това. — Исках да знам, че ако останеш, ще го направиш, защото такова е било желанието ти, а не защото си била принудена. — Той замълча за момент. — И точно сега ти не помръдваш.
— Аз… аз… — Опитах се да измисля някакъв отговор, поглеждайки настрани и после скочих от леглото.
— Кой сега играе игрички? — въздъхна Локи и се облегна назад, без да откъсва поглед от мен.
— Трябва да знам защо. — Поех си дълбоко въздух и скръстих ръце пред гърдите си. — Това не е истинската причина, нали?
— Уенди! — извика Дънкан някъде от коридора и когато се обърнах, видях Фин да стои на вратата, святкайки с очи към мен и Локи.
3
Термин от фехтовката, който в преносен смисъл означава, че някой е изтъкнал уместен и смислен аргумент. — Б.пр.