— Защо да бъда негов съюзник? — попитах аз.
— Ти си негова дъщеря — отвърна тя почти неохотно. — Той е убеден, че с течение на времето ще се промениш и ще застанеш на негова страна. — Елора вдигна към мен тъмните си очи, които в този момент изглеждаха някак хладни. — Трябва да се пазиш, принцесо. Разчитай на хората около себе си и се защитавай с всички сили.
— Опитвам се — уверих я аз. — Тове и аз работим предобедите и той казва, че напредвам добре.
— Тове е много могъщ. — Елора кимна в знак на съгласие. — Затова е толкова важно да го държиш близо до себе си.
— Е, стаята му е малко по-надолу от моята — рекох аз.
— Той е могъщ — повтори Елора. — Но не е достатъчно силен, за да бъде водач.
— Не знам — свих аз рамене. — Той е много проницателен.
— Той е лекомислен и често ирационален. — За момент тя остана загледана в празното пространство. — Но е лоялен и ще те брани.
— Да… — Нямах представа накъде биеше Елора. — Тове е чудесно момче.
— За мен е облекчение да чуя да го казваш. — Тя въздъхна и разтри слепоочията си. — Днес нямаше да имам сили да се карам с теб.
— Да се караш с мен за какво? — попитах аз.
— За Тове. — Тя ме погледна така, сякаш всичко би трябвало да е очевидно за мен. — Вече ти казах?
— Какво си ми казала? — наведох се напред, напълно объркана.
— Мисля, че току-що ти го казах. Само преди малко. — Тя се намръщи и на челото й се появиха допълнителни бръчки. — Всичко се развива толкова бързо.
— Кое? — Изправих се, искрено загрижена за нея. — За какво говориш?
— Ти пристигна съвсем наскоро, а аз си мислех, че имам повече време. — Елора поклати глава. — Е, както и да е, всичко вече е уредено.
— Кое? — повторих аз.
— Твоят брак. — Тя ме погледна учудена, че не се досещам какво има предвид. — Ти и Тове ще се ожените веднага щом навършиш осемнайсет години.
— О! — Аз вдигнах ръце и отстъпих крачка назад, сякаш това щеше да ме предпази по някакъв начин. — Какво?
— Това е единственият изход. — Елора сведе очи и поклати глава, сякаш бе направила всичко по силите си, за да избегне това. Но имайки предвид колко много ненавиждаше майката на Тове Аурора, вероятно беше така. — Единственият начин да бъдат защитени кралството и короната.
— Какво? — възкликнах аз. — Но аз навършвам осемнайсет след три месеца.
— Поне Аурора ще се занимава с цялата подготовка — каза Елора уморено. — Тя ще вдигне сватбата на века.
— Не, Елора. — Аз размахах ръце. — Не мога да се омъжа за Тове!
— И защо, за бога? — Тя премигна с тъмните си мигли срещу мен.
— Защото не го обичам!
— Любовта е приказка, която манксовете разказват на децата си, за да имат внуци — рече Елора пренебрежително. — Любовта няма нищо общо с брака.
— Аз… Не е възможно да очакваш това от мен… — Въздъхнах и поклатих глава. — Не мога.
— Длъжна си. — Елора се изправи, подпирайки се за момент с една ръка на кушетката, сякаш се страхуваше, че може да падне. Когато се увери, че е извън опасност, пристъпи към мен. — Принцесо, това е единственият начин.
— Единственият начин за какво? — попитах аз. — Не. По-скоро не бих била кралица, отколкото да се омъжа за някого, когото не обичам.
— Не казвай това! — повиши глас Елора и познатата жлъч отново се появи в гласа й. — Една принцеса никога не трябва да казва това!
— Е добре… не мога да го направя! Отказвам да се омъжа за него! Или за когото и да е друг, освен ако аз не го искам!
— Принцесо, чуй ме! — Елора тръгна към мен и сложи ръце върху раменете ми. — В Трил вече смятат, че трябва да бъдеш изпратена на витра заради това кой е баща ти и това обстоятелство е достатъчно за Аурора да те свали от власт.
— Не ме е грижа за короната — настоях аз. — Тя никога не ме е интересувала.
— Щом бъдеш свалена, ще бъдеш прогонена при витра и съм забелязала, че в някаква степен симпатизираш на маркиз Стаад — продължи Елора. — И може би той наистина не е лош. Но кралят е такъв. Живях с него три години, но когато се роди ти, го напуснах, знаейки какви ще бъдат последствията за кралството ни. Бях принудена да го направя, от което можеш да разбереш колко е зъл.
— Няма да се върна при витра — казах. — Ще отида в Канада, Европа или нещо такова.
— Той ще те намери — рече Елора. — И дори да не успее, ако заминеш, това ще означава гибел за нашата общност. Тове е силен, но не и достатъчно силен, за да управлява кралство или за да противостои на Орен. Витра ще ни нападнат и ще унищожат Трил. Той ще избие всички, най-вече онези, които обичаш.