— Това е цената — въздъхна тя. — Ние полудяваме, ако не ги използваме, и остаряваме, ако го правим. Колкото сме по-могъщи, толкова сме по-прокълнати.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. — Че ще изгубя ума си, ако спра?
— Наистина не знам какво ще се случи с теб. — Елора подпря брадичка на ръката си и се вгледа в мен. — Ти си също и дъщеря на баща си.
— Какво? — тръснах аз глава. — Искаш да кажеш, че съм по-различна, защото имам и кръв на витра?
— Именно — кимна тя.
— Тове ми разказа за тях. Той каза, че те са много силни, но аз не съм такава. — Спомних си всичките ми сбивания през моите славни ученически години, при които победите и пораженията бяха почти равни по брой. — Просто не съм такава.
— Някои са много силни, да — поясни Елора. — Такъв например е Локи Стаад. Доколкото си спомням, едва още проходил, той можеше да вдигне роял.
— Да, аз не мога да направя това.
— Орен не е такъв. Той е… — Тя се замисли и замълча. — Ти си го срещала. На колко години мислиш, че е?
— Не знам — свих аз рамене. — Може би няколко години по-млад от теб.
— Когато се омъжих за него, той беше на шейсет и шест и това беше преди двайсет години — рече Елора.
— О! Какво? — Аз станах. — Искаш да кажеш, че е почти на сто? Че е на два пъти повече години от теб? И въпреки това ти изглеждаш по-стара, а той по-млад? Но как е възможно това?
— Той е нещо като безсмъртен.
— Безсмъртен? — зяпнах аз срещу нея.
— Не, принцесо, казах, че е нещо като безсмъртен — обясни Елора предпазливо. — Орен остарява, но много бавно и се възстановява много бързо. Трудно е да бъде наранен. Той е един от последните чистокръвни витра, които са се раждали.
— Значи това ме прави толкова специална и затова не се разтревожи, когато ти казах, че приемната ми майка едва не ме е убила. — Подпрях ръце върху облегалката на стола си. — Ти смяташ, че аз съм като него.
— Надявам се, че си като двама ни едновременно — каза Елора. — Ти ще имаш уменията на трил да преместваш и контролираш нещата и за баланс ще притежаваш силата на витра и способността им за бързо възстановяване.
— Мили боже! — Ръцете ми трепереха и седнах отново на стола. — Сега знам как се чувства един състезателен кон. Аз не съм била зачената, аз съм била специално селектирана.
— Това не е точно така. — Елора настръхна, провокирана донякъде от думите ми.
— Наистина ли? — Аз я погледнах. — Това беше причината да се омъжиш за баща ми, нали? За да създадеш своето съвършено, малко, биологическо оръжие. И след като си го направила, си го напуснала и си се опитала да ме задържиш изцяло за себе си. И заради това е цялата вражда, нали? Залогът е кой ще ме контролира!
— Не, това не е вярно. — Елора поклати глава. — Омъжих се за баща ти, защото бях на осемнайсет и родителите ми казаха да го направя. Орен изглеждаше мил в началото и всички ми казваха, че това е единственият начин да спрем конфликта помежду ни. Вярвах, че мога да прекратя кръвопролитията, ако се омъжа за него и затова се съгласих да го направя.
— Какви кръвопролития? — попитах аз. — Защо Трил и Витра воюваха помежду си?
— Витра постепенно загиват. Способностите им отслабват, ресурсите им са пред изчерпване и Орен винаги е вярвал, че има свещеното право да получи всичко каквото поиска — каза Елора. — И ние имахме онова, което той искаше. Нашето богатство и население.
Но онова, до което се домогваше в най-голяма степен, беше моята власт — продължи тя. — А преди това до тази на майка ми. Когато тя отблъсна неговите опити за сближаване, той поведе една безкрайна война срещу нас. Преди ние бяхме велик народ с градове по целия свят, а сега благодарение на него сме останали само няколко изолирани анклава.
— И ти си се омъжила за него? За някой, който е избил народа ти, защото е бил отблъснат от майка ти? — попитах аз.
— Те не ми обясниха всичко това, когато бяхме сгодени, но Орен се съгласи на мир в замяна на ръката ми — обясни Елора. — Родителите ми вярваха, че нямат никакъв избор, а пък и Орен прибягна до своя чар. Той няма телекинетични способности, но може да бъде много убедителен, когато иска.
— Значи ти се омъжи за него и обединихте народите си. Какво се обърка тогава? — попитах аз.
— Някои от градовете се разбунтуваха, отказвайки да имат нещо общо с витра — каза Елора. — Моите родители се опитаха да ги умиротворят. Изпратиха мен и Орен като емисари, за да ги привлечем за общата кауза.