В първия град хората ни обсипаха с въпроси и най-вече него — продължи Елора. — Той успя да ги очарова, а аз използвах способността си за внушение върху тях и така двамата с него успяхме да спечелим и най-заклетите скептици в полза на съюза с витра. По-късно това щеше да се окаже фатална грешка.
Никога не съм обичала Орен, но в началото на брака ни го харесвах. Мислех си дори, че един ден може да го обикна — каза Елора. — Онова, което не разбирах обаче, беше колко големи усилия му е струвало, за да се представя в тази светлина и докато обиколката ни продължаваше, маската му започна малко по малко да пада.
Отбихме се в едно селце в Канада, където беше организирана среща с местната общност на трил в кметството, както правехме в другите градове. — Елора замълча за момент, поглеждайки през прозореца към мразовития пейзаж. — Всички бяха там. Дори децата мансклиг, всички следотърсачи и семействата им.
Някой попита Орен какво се надява да спечели от всичко това и по някаква причина този въпрос се оказа капката, която преля чашата на търпението му. — Тя въздъхна дълбоко и сведе очи. — Той започна да крещи и се нахвърли върху тях. В отговор местните хора започнаха да се бият. И така… Орен ги изби всичките. Ние двамата бяхме единствените оцелели.
После той изопачи случилото се и аз приех това, защото не знаех какво друго да направя — рече Елора. — Родителите ми ме бяха накарали да вярвам, че се нуждаем от мир. Орен беше мой съпруг и аз бях станала съучастник в убийството на мои сънародници, защото не се бях опълчила срещу него. Ако го бях сторила, щях също да бъда убита, но това не променяше факта, че не направих нищо, за да ги спася.
— Съжалявам — прошепнах. Не знаех какво друго да кажа.
— Орен беше обявен за герой, а аз… — Тя замълча, заравяйки пръсти в мъхестото одеяло, с което беше завита.
— Защо остана с него? — попитах.
— Искаш да кажеш, след като разбрах, че съм се омъжила за чудовище? — попита Елора с тъжна усмивка. — Тогава не бях такава, каквато съм сега. Бях много по-доверчива, много по-склонна да тая надежди, да вярвам в нещо и да вървя по нечии стъпки. Това е единственото нещо, за което мога да благодаря на баща ти. Той ме накара да разбера, че трябва да бъда водач.
— Какво те принуди да си тръгнеш накрая? — попитах аз.
— Орен положи усилие, след като се върнахме. Опита се да бъде мил или поне толкова мил, колкото беше по силите му — каза тя. — Не вдигаше ръка срещу мен и не ме наричаше с обидни имена. Отнасяше се снизходително към всяка моя дума или мисъл, но имахме мир. Нямаше война. Нямаше смърт. И цената, която трябваше да бъде платена, беше този злополучен брак. И аз бях готова да понеса това.
После забременях с теб и всичко се промени. — Елора се извъртя леко на кушетката. — Онова, което не разбирах тогава, беше, че ти си всичко, което той някога е искал. Съвършеният наследник за неговия трон. Отне три години, за да бъдеш зачената и се оказа, че това забавяне е било мъчително за него.
Веднага щом осъзна, че ще има дете, в него като че ли се завъртя някакъв ключ. — Елора щракна с пръсти, за да демонстрира. — Той стана още по-деспотичен. Не ми позволяваше да излизам от стаята. Не искаше дори да ставам от леглото, за да не рискува да те загуби.
Майка ми и аз започнахме да търсим семейство, в което да те изпратим — продължи тя. — Смятах, че трябва да те оставя като подменено дете, не защото така повеляваше нашата традиция, а защото не можех да допусна Орен да те възпита. Орен не искаше това. Той те искаше изцяло за себе си.
Когато баща ми, кралят, постанови, че трябва да бъдеш изпратена при хората като подменено дете, каквато е била съдбата на всички предишни наследници на трона, Орен ме взе със себе си и заминахме — каза Елора. — Живяхме в двореца на Витра, където той ме държеше под ключ като пленница.
Две седмици преди да се родиш, майка ми и баща ми ме освободиха от това място — продължи да разказва тя. — Баща ми беше убит в схватката заедно с още много други смели трилове. Майка ми ме отведе в близост до едно семейство, което тайно бе проучвала — Евърли. Това беше бърза подмяна, но те като че ли имаха всичко, от което щеше да имаш нужда.
След като те родих, аз… — Тя замълча, потъвайки дълбоко в мислите си.
— Ти какво? — подканих я аз, след като мълчанието й продължи твърде дълго.
— Това беше най-доброто нещо за тебе — рече тя. — Знам, че имаше проблеми с приемното си семейство, но нямах много варианти и не можех да бъда прекалено придирчива. Просто трябваше да те скрия от Орен.
— Благодаря ти — казах аз неуверено.