— Разделих се с теб веднага след като те родих. Само баба ти можа да те подържи в ръцете си, но не и аз — каза Елора. — Трябваше да избягаме, преди витра да разберат къде сме те оставили. Отидохме в една специално приготвена за целта квартира, малка дървена хижа в Канада.
Дори докато Орен живееше тук, ние му нямахме достатъчно доверие, за да му кажем за всички тайни квартири, с които разполагаме — каза тя. — Но въпреки това той ни откри.
Този маркиз, когото толкова харесваш… — Елора махна с ръка към стаята на Локи. — Именно неговият баща доведе Орен при нас. И той бе виновен за смъртта на всички.
Орен уби майка ми пред очите ми и се закле да си те върне, когато дойде подходящият момент. — Елора преглътна с усилие. — Остави ме да живея, защото искаше да видя как един ден това ще се сбъдне. Искаше да ми покаже, че е победил.
21
Признания
Исках да й задам още въпроси, но Елора изглеждаше вече изтощена. Тя никога нямаше да признае, че е останала без сили, но за нея щеше да бъде по-добре да спи, отколкото да разказва за миналото.
Поговорихме още известно време, след което поисках разрешение да си тръгна. Спрях се за момент, когато стигнах вратата и погледнах назад. Елора вече се беше отпуснала на кушетката, заслонила очите си с ръце.
Гарет чакаше пред вратата и крачеше по коридора. Томас стоеше на няколко метра по-надолу, осигурявайки му необходимото пространство, но Аурора и Фин ги нямаше.
— Как е тя? — попита Гарет.
— Мисля… че е добре — отвърнах аз, макар да не бях сигурна колко тежко е състоянието на Елора. — Важното е, че в момента си почива.
— Добре — кимна Гарет. Той се загледа за момент в затворената врата на гостната, след което се обърна отново към мен. — Добре ли мина разговорът ви?
— Да. — Разтрих скования си врат, давайки си сметка, че далеч не бях осмислила все още всичко, което бях научила.
Елора се бе държала толкова студено с мен след първоначалната ни среща, че бях започнала да си мисля, че ме ненавижда, но сега вече не бях толкова сигурна и нямах никаква представа какво в действителност чувстваше към мен.
Тя е била малко по-голяма от мен, когато се беше омъжила за мъж три пъти по-стар от нея — един съвършено непознат мъж. Той се бе оказал безмилостен и жесток, но въпреки това тя бе останала с него, вярвайки, че по този начин ще предпази своя народ. Беше пожертвала щастието и благополучието си заради нейното кралство.
След това, за да защити нероденото си дете, за да спаси мен, бе рискувала всичко. И двамата й родители бяха изгубили живота си за кратък период от време, убити от собствения й съпруг. Той се беше заклел да си отмъсти и да си възвърне новородената дъщеря — дете, от което тя по неволя беше откъсната.
Не знаех колко близка е била Елора с родителите си, но преди кръщелната церемония тя ми беше предложила да приема името Ела, както се беше казвала майка й.
Освен това Елора бе пощадила Локи. Баща му бе виновен за смъртта на майка й и в голяма степен беше застрашил нейния и моя живот. Но когато случаят й беше предоставил възможност да си отмъсти на Локи, Елора не се беше възползвала от нея. Затова започвах да си мисля, че съм си съставила изцяло погрешно мнение за моята майка.
Все по-ясно разбирах стремежа на Елора да бъда съвършената кралица. Толкова много неща бяха пожертвани заради мен, за да мога един ден да се възкача на трона на Трил.
Обзе ме силно чувство на срам, когато осъзнах колко ли неблагодарна съм изглеждала в очите й. След всичко онова, което тя и семейството й, и цялото население на Трил бяха направили за мен, аз им се бях отплатила с толкова малко.
Когато се вгледах в угрижените очи на Гарет, си дадох сметка и за нещо друго. Неговата съпруга — майката на Уила — бе умряла много преди Уила да дойде в двореца. Замислих се дали не беше загинала при някой от набезите на баща ми срещу Трил. Дали и Гарет не бе изгубил някого заради мен?
— Съжалявам — казах му аз с парещи сълзи в очите си.
— За какво, за бога? — Гарет пристъпи към мен, изненадан от емоционалния ми изблик и сложи ръка на рамото ми.
— Елора ми разказа всичко. — Преглътнах буцата в гърлото си. — Всичко, което е преживяла с Орен. Съжалявам.
— Но защо? — попита Гарет. — Всичко това е станало дори преди да се родиш.
— Знам, но имам чувството… че е трябвало да бъда по-добра. Че трябва да съм по-добра — поправих се аз. — След всичко, през което сте преминали, вие заслужавате една добра кралица.
— Така е — съгласи се Гарет с лека усмивка. — И щом си осъзнала това, значи сме на прав път. — Той срещна погледа ми. — Сигурен съм, че един ден ти ще бъдеш велика кралица.