— Уенди, аз много пъти ти казвах, че не можем да бъдем заедно.
— Казваше ми, че не трябва да бъдем заедно, което е различно и ти го знаеш! — троснах му се аз. — Как можа да не ми кажеш, Фин? Той е твой приятел. Той е мой приятел и ти никога не си направи труда да ми кажеш?
— Да, защото не исках да променям начина, по който гледаш на него. Не искам да се намесвам във взаимоотношенията ви.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Имам предвид чувствата ти към него. Забелязах, че го харесваш и допусках, че ако научиш за предстоящия ви брак, това може да промени нещата — каза Фин. — Страхувах се, че можеш да го намразиш просто напук на майка си и не исках това да се случи. Исках да си щастлива с него.
— Ти… какво? — Почувствах сърцето си като разкъсано наполовина. За момент изгубих дар слово. Не можех да накарам устата си да произнесе каквато и да е дума. — Ти си чакал да се омъжа за него.
— Да, разбира се — каза Фин почти уморено.
— И дори нямаше да се опиташ да… — Преглътнах сълзите си и извърнах глава от него. — Когато Елора ми каза, аз й се противопоставих. Заради теб.
— Съжалявам, Уенди. — Гласът му бе станал нисък и глух. Той пристъпи към мен и вдигна ръка, сякаш искаше да ме докосне, но после я отпусна отново. — Но ти ще бъдеш щастлива с Тове. Той може да те защитава.
— Иска ми се всички да престанат да говорят за него по този начин! — Седнах на леглото, вбесена. — Тове е личност! Това е неговият живот. Не заслужава ли той нещо по-добро от това да бъде нечие куче пазач?
— Мога да си представя и по-лоши неща в живота от това някой да бъде женен за теб — каза Фин тихо.
— Недей. — Аз поклатих глава. — Не се шегувай. Не бъди мил. — Изгледах го гневно. — Ти си скрил това от мен. И което е по-лошо, не си се борил за мен.
— Знаеш защо не мога да направя това, Уенди. — Тъмните му очи тлееха и ръцете му се свиха в юмруци близо до тялото му. — Сега ти знаеш коя си и какво означаваш за кралството. Не мога да се боря за нещо, което не е мое. Особено когато означаваш толкова много за народа си.
Избърсах очите си и не казах нищо. Какво ли и можех да кажа? Той беше прав, но въпреки това болката беше ужасна.
Легнах на леглото и се претърколих с гръб към него. Малко по-късно го чух да излиза и да затваря вратата след себе си.
22
Примирие
Сара Елсинг, кралицата на Витра, щеше да пристигне в три следобед, за да отведе Локи Стаад, поради което сутринта беше изпълнена със серия от стратегически съвещания, на които аз присъствах заедно с Тове и Аурора Кронер, Гарет Стром, канцлера и няколко специално избрани следотърсачи като Фин и баща му.
Отсъствието на Елора беше осезателно. Тя не беше в състояние да участва в нито едно от събранията и нямаше да може да възвърне силите си до заминаването на Локи. Усилието да го държи в двореца я убиваше.
Когато направихме прекъсване за обяд, Тове ме покани да се присъединя към него, но аз отказах. Харесвах Тове колкото и преди, но се чувствах странно около него сега, когато знаех за предстоящия ни брак.
Освен това исках за момент да остана насаме с Локи, преди да си тръгне. Това можеше да е последната възможност да разговарям с него.
Този път не прибягнах до Дънкан, за да ми свърши мръсната работа. Отпратих тъмничарите сама. Те протестираха, но аз им напомних с леден поглед, че съм принцесата. Не ме интересуваше дали някой щеше да говори за това. Локи си тръгваше и заедно с него щяха да си отидат и причините за евентуалните клюки.
— О, обичам, когато си настроена агресивно — каза Локи, след като отпратих стражите. Той се облегна на таблата на леглото с обичайната самонадеяна усмивка, залепена на лицето му.
— Не съм настроена агресивно — отвърнах аз. — Исках да разговарям с теб.
— Дошла си да се сбогуваш с мен, както разбирам? — Той повдигна вежди. — Аз ужасно ще ти липсвам, знам това, но ако искаш да го избегнеш, винаги можеш да дойдеш с мен.
— Не се тревожи за мен, благодаря.
— Наистина ли? — Локи сбърчи нос. — Не е възможно да си особено въодушевена около предстоящата сватба.
— За какво говориш? — попитах аз, настръхвайки.
— Чух, че си сгодена за онзи досаден маркиз. — Локи махна неопределено с ръка и се изправи. — Мисля, че това е нелепо. Той е скучен и безинтересен и ти изобщо не го обичаш.
— Откъде знаеш това? — Неволно изпънах гръб, готова да се защитя.
— Тъмничарите тук са ужасни клюкари и чувам какви ли не неща. — Той се ухили и тръгна бавно към мен. — И освен това имам две очи. Виждал съм малката мелодрама, която се разиграва между теб и онзи следотърсач. Фиш? Флаундър? Как му беше името?