— Фин — казах аз натъртено.
— Да, точно той. — Локи подпря рамо на вратата. — Мога ли да те посъветвам нещо?
— Разбира се. Умирам да чуя съвет от един затворник.
— Чудесно. — Локи се наведе към мен колкото може повече, рискувайки всеки момент да бъде пронизан от остра болка заради опита си да напусне стаята. — Не се омъжвай за някого, когото не обичаш.
— Какво знаеш ти за брака и любовта? — попитах аз. — Опитът ти се изчерпва с това, че е трябвало да се ожениш за жена с десет години по-голяма от теб, която впоследствие ти е била открадната от краля.
— Аз нямаше да се оженя за нея по никакъв начин — каза Локи, свивайки рамене. — Не и ако не я обичах.
— Какво значи това? Че си много почтен? — присмях се аз. — Та ти ме отвлече, а баща ти е бил предател.
— Аз никога не съм казвал добра дума за баща си — бързо отговори Локи. — И никога не съм ти сторил нещо лошо.
— Но все пак ме отвлече! — казах аз разколебана.
— Наистина ли? — Локи наклони леко глава. — Защото моят спомен е, че Кира те отвлече, а аз й попречих да те пребие до смърт. След това, докато ти кашляше кръв, аз изпратих да повикат кралицата, за да ти помогне. Когато ти избяга, аз не те спрях. И когато дойдох тук, не направих нищо против теб. Дори се държах прилично, след като ме помоли за това. Какви са тогава ужасните престъпления, в които ме обвиняваш, принцесо?
— Аз… аз… — заекнах смутено. — Никога не съм казвала, че си направил нещо ужасно.
— Тогава защо не ми вярваш? — попита Локи чистосърдечно.
— Вярвам ти. — Сбърчих чело, объркана от признанието си. — Вярвам ти. Просто не знам защо ми помагаш.
— Вече ти казах, принцесо. — Той ми се усмихна и в израза на лицето му имаше нещо искрено и мило. — Ти и аз не сме толкова различни.
— Казваш това, сякаш то означава нещо — отбелязах аз.
— А не е ли така? — попита Локи.
— Не, не е така. Ти си отиваш днес. Връщаш се при враговете ми. — Въздъхнах дълбоко. — Ако имам късмет, няма да те видя никога повече. Защото, ако се случи, това ще означава, че сме във война и трябва да те нараня.
— О, принцесо, това навярно е най-тъжното нещо, което съм чувал — каза Локи без никаква ирония или сарказъм. — Но животът не трябва да е толкова мрачен. Не виждаш ли понякога светлина в края на тунела?
— Не и днес — поклатих глава. Чух Гарет да ме вика от дъното на коридора, което означаваше, че обедът е приключил и съвещанията щяха да продължат. — Трябва да се връщам. Ще се видим по време на размяната ти, когато пристигне кралицата на Витра.
— Желая ти късмет — кимна той.
Обърнах се и тръгнах по коридора, но не бях се отдалечила много, когато чух Локи да вика след мен.
— Принцесо! — Той подаде глава навън твърде много, защото на лицето му се изписа болезнена гримаса. — Ако си права и следващия път, когато се видим, кралствата ни са във война, това няма да се отнася за нас. Аз никога няма да вдигна ръка срещу теб. Това мога да ти обещая.
Съвещанията продължаваха със същия си монотонен ритъм. Непрестанно се повтаряха едни и същи неща. Какво да правим, ако витра се отметнат от уговорката. Какво да правим, ако витра ни нападнат. Какво да правим, ако витра се опитат да ме отвлекат.
И отговорът неизменно беше един и същ — да отвърнем на удара. Тове и аз щяхме да използваме нашите способности, следотърсачите щяха да използват тяхната сила и умения, а канцлерът щеше да се крие в някой ъгъл.
Очаквахме идването на Сара във Военната зала. Аурора ни обърна внимание, че трябва да се въоръжим с търпение. В два и половина Елора освободи Локи и той обеща да се държи добре. Въпреки това Томас и Фин се държаха с него все едно беше бомба, която всеки миг можеше да експлодира.
Тъй като срещата беше с високопоставен представител на вражеския лагер, сметнах, че трябва да изглеждам както подобава на една принцеса, особено като се имаше предвид, че Елора нямаше да може да се присъедини към нас. Облякох една тъмновиолетова рокля и помолих Уила да ми помогне с косата.
— Ако знаех, че ще бъдеш толкова красива, щях и аз да се пременя за случая — пошегува се Локи, когато Фин и Томас го доведоха във Военната зала. Фин го бутна към един стол ненужно силно, но Локи не протестира.
— Недей да се държиш фамилиарно с принцесата — каза му Дънкан, поглеждайки го строго.
— Моите извинения — рече Локи. — Не бих искал да се държа фамилиарно с когото и да било.