Локи огледа залата. Дънкан, Фин, Томас, Тове, канцлерът и аз бяхме избраните да посрещнем Сара. Останалите щяха да бъдат в готовност, в случай че възникне нужда, но не искахме Сара да остане с впечатлението, че сме й подготвили капан.
— Да не би да сте размислили и да сте взели решение да ме екзекутирате? — попита Локи, оглеждайки ни. — Защото всички изглеждате така, все едно отивате на погребение.
— Не сега — казах аз, докато си играех с гривната си и поглеждах към часовника на стената.
— Тогава кога, принцесо? — попита Локи. — Защото разполагаме само с петнайсет минути до тръгването ми.
Завъртях очи нагоре и престанах да му обръщам внимание.
Крачех из залата, докато чаках да прозвучи звънецът. И почти подскочих, когато го чух. Тази размяна трябваше да мине съвсем чисто и гладко, но не бях сигурна какво да очаквам. Баща ми вече бе лъгал и мамил Трил в миналото.
— Моментът настъпи — казах аз и си поех дълбоко въздух.
Поведох групата по коридора към вестибюла. Дънкан вървеше непосредствено след мен от лявата ми страна, а Тове беше отдясно. Фин и Томас държаха Локи за ръцете, в случай че окажеше съпротива, и най-отзад беше канцлерът.
Други двама стражи бяха въвели кралицата и чакаха с нея. Тя стоеше в средата на ротондата с все още неразтопени снежинки, полепнали по тъмночервената й пелерина. Беше дошла съвсем сама, с изключение на Лъдлоу, дребничкия таласъм, когото бях виждала в двореца на витрийците.
— Принцесо — усмихна се Сара сърдечно, когато ме видя. Тя направи лек реверанс и аз й отвърнах със същото, постаравайки се моят поклон да бъде също толкова лек.
— Кралице. Надявам се, че си пътувала добре.
— Да, пътищата бяха малко замръзнали. — Тя махна към входната врата с кадифените си ръкавици. — Надяваме се, че не сме ви накарали да ни чакате.
— Не, пристигате съвсем навреме — уверих я аз.
— Тя вече е тук — каза Локи, но аз не се обърнах назад, предполагайки, че в този момент той се боричка с Фин и Томас. — Можете ли да ме пуснете?
— Не и докато споразумението не стане окончателно — рече Фин през стиснати зъби.
— Кралице, можете ли да се погрижите за това, моля? — обърна се Локи към нея с ядовити нотки. — Този следотърсач става натрапчив.
— Надявам се, че маркизът не ви е причинил големи главоболия? — попита Сара с пламнали от смущение страни.
— Не и прекалено големи — отвърнах аз с лека усмивка. — След като ви го върнем, вие сте съгласни да запазим мира до моята коронация. Така ли е?
— Да — кимна Сара в отговор. — Витра няма да ви нападат, докато Елора е кралица. Но веднага щом ти станеш кралица, възбраната пада.
— Сега вече може ли да ме пуснат? — обади се Локи.
— Да — казах аз и кимнах.
Чух сборичкване зад гърба си и след това Локи мина покрай мен, оправяйки ризата си. Сара го погледна неодобрително и той застана до нея.
— Значи всичко вече е договорено? — рече Локи.
— Така изглежда — отвърна Сара. — Принцесо, знаеш, че винаги си добре дошла в нашия дворец.
— Да, знам — признах аз.
— Кралят ме помоли да отправя покана към теб — каза Сара. — Ако се върнеш във Витра и заемеш законното си място до него, той ще предложи амнистия на Фьоренинг и на всички, които живеят тук.
Засуетих се за момент, защото не знаех как да отговоря. Не исках да ходя във Витра и не вярвах на краля, но не можех и с лека ръка да отхвърля едно предложение, което щеше да гарантира сигурността на всички, които обичах, в това число Мат и Фин.
— И така ще можем да продължи нашите малки нощни беседи — ухили се Локи.
— Принцесо. — Тове ме докосна малко над лакътя. — Имаме и други дела, за които трябва да се погрижим този следобед. Може би е добре да изпратим гостите си.
— Да, наистина — усмихнах се аз едва-едва. — Извинете ме, но има някои неща, за които трябва да се погрижа.
— Разбира се — усмихна се Сара. — Не бихме искали да ви отнемаме повече време.
— Но ако ти искаш да отнемеш от нашето, знаеш къде да ни намериш — намигна ми Локи.
— Маркиз Стаад — каза Сара хладно.
Тя направи отново реверанс, на който аз отвърнах, след което се обърна и тръгна към вратата. Таласъмът Лъдлоу не каза нищо, но пое шлейфа й, за да не се влачи по земята. Точно на излизане Локи понечи да каже нещо, но Сара му даде знак да мълчи.
След като си отидоха, въздъхнах дълбоко.
— Не беше толкова зле — казах аз. И наистина беше така, но напрежението, което се натрупа преди това, сериозно беше разклатило нервите ми.
Канцлерът се потеше като прасе, но това не беше нищо ново. Сложих ръка на кръста си и се усмихнах с благодарност на Тове. Беше мило от негова страна да ми се притече на помощ в правилния момент.