— И така. — Тове преглътна последното зърно и се спря. Втренчи се в земята и бутна няколко кичура от заплетената си коса зад ушите. — Сигурен съм, че кралицата ти е казала за онова, което тя и майка ми са подготвили. — Той замълча за момент. — Знаеш, че двамата с теб предстои да се оженим.
— Да — кимнах аз, изпълвайки се с някакво странно безпокойство, когато го чух да отваря дума за това.
— Аз не одобрявам техните тайни срещи и машинации и не мисля, че имат право да си играят с нас, все едно сме някакви пешки, а не живи същества. — Тове засмука бузата си и погледна към коридора. — Това не е редно и го казах на Аурора. Тя трябва да спре да ме третира като… Не знам. Нейна пионка.
— Да — съгласих се аз и продължих да кимам.
— Тя смята, че може да ме контролира през цялото време и знам, че майка ти се опитва да прави същото с теб. — Той въздъхна. — Действията им като че ли се ръководят от някакви предварителни идеи за нас и те отказват да ги променят, макар да виждат, че ние не сме онова, което са очаквали.
— Да, така е — потвърдих аз.
— Аз знам за миналото ти. — Той спря за миг погледа си върху мен. — Аурора ми разказа за баща ти и за това, че има опасност да изгубиш короната заради него. Заради грешките на родителите си. Но това е глупаво, защото аз знам колко си могъща и колко много държиш на народа си.
— Благодаря ти — отвърнах неуверено.
— Ти трябва да бъдеш кралица. Всеки, който разбира нещо от тези неща, го знае, но повечето хора не разбират нищо и това е проблемът. — Тове се почеса по тила и смени тежестта си на другия крак. — Аз никога няма да тръгна срещу теб. Каквото и да се случва, никога няма да ти отнема короната и ще те защитавам срещу всеки, който се опита да го направи.
Този път замълчах. Никога не бях чувала Тове да говори толкова много и не знаех каква беше крайната му цел.
— Знам, че си влюбена в… е добре, не и в мен — каза той предпазливо, умишлено избягвайки да спомене името на Фин. — И аз също не съм влюбен в теб. Но те уважавам и те харесвам.
— Аз също те уважавам и харесвам — вметнах аз и Тове ми се усмихна леко.
— Но това е само едно от нещата. — Той въздъхна дълбоко. — Има обаче нещо, което не разбирам. Ти се нуждаеш от някого, който да ти помогне да задържиш трона, и аз съм готов да бъда до теб. За мен това е достатъчна причина… но дали е такава и за теб?
— Какво? — попитах аз и той задържа върху мен зеленикавите си очи.
— Ти ще… искаш ли да се омъжиш? — попита Тове. — За мен?
— Аз… ами… — Не знаех какво да отговоря.
— Ако не искаш, не е нужно да променяме нищо между нас — побърза да каже Тове. — Попитах те, защото идеята ми се стори добра.
— Да — отвърнах аз, без да осъзнавам какво казвам, преди думите да излязат от устата ми. — Искам да кажа, да. Ще го направя. Аз… ще се омъжа за теб.
— Наистина ли? — Тове се усмихна радостно и аз кимнах.
— Да. — Преглътнах с усилие и се опитах да отвърна на усмивката му.
— Добре. — Той въздъхна и погледна отново към коридора. — Това е добре, нали?
— Да, така мисля — казах аз и бях искрена.
— Да — кимна Тове. — Но сега имам чувството, че ще повърна.
— Мисля, че е нормална реакция.
— Да — повтори той и ме погледна. — Е, оставям те… да си вършиш работата. А аз ще си върша моята.
— Добре — рекох.
— Чудесно. — Той ме потупа нехайно по рамото, кимна отново и се отдалечи.
Нямах представа какво току-що се бях съгласила да направя. Не бях влюбена в Тове и той със сигурност не беше влюбен в мен. Но момчето, което обичах — ако все още го обичах — никога нямаше да може да се ожени за мен, нито да бъде с мен.
Тове и аз се разбирахме и уважавахме и това все пак беше нещо. Но по-важното беше, че кралството се нуждаеше от този съюз. Елора беше убедена, че бракът ми с Тове беше най-доброто нещо за мен и за Трил.
Трябваше да направя най-доброто за народа си и ако това означаваше да се омъжа за Тове, не ми оставаше нищо друго. В края на краищата имаше и много други по-лоши варианти от този.
Смених роклята си и тръгнах към библиотеката в компанията на Дънкан. Той ми помогна да намеря някои добри книги по история на Трил и седнах да ги чета. Фин ме беше запознал бегло с нея преди кръщелната церемония, но ако възнамерявах да управлявам тези хора, трябваше да разбера кои са те.
Прекарах останалата част от вечерта в библиотеката, поглъщайки колкото може повече информация. Накрая Дънкан заспа свит на един стол. Беше късно, когато го събудих и той ме изпрати до стаята ми. Не знаех каква закрила ми осигуряваше съненият Дънкан, но и не мислех, че се нуждая от такава.