— За Гарет? — казах аз и Елора издаде звук, който прозвуча като смях. — Той те обича и освен това е високопоставен маркиз. Което го прави добра партия.
— Не е толкова високопоставен — каза тя. — Да, той е мил, но това не е достатъчно за един брак. Казвала съм ти и преди, принцесо, че любовта няма нищо общо с брака. Бракът е съюз между две страни и аз не съм имала никаква причина да се съюзявам с когото и да било.
— Не ти ли се е искало да се омъжиш просто така? — попитах аз. — Никога ли не се чувстваш самотна.
— Една кралица може да е много неща, но не и самотна. — Тя задържа четката си над платното, но не започна да рисува. — Аз не се нуждая от любов или от мъж, за да се чувствам завършена и един ден ти ще откриеш, че това важи и за теб. Ухажорите ще идват и ще си отиват, но ти ще оставаш.
Загледах се през прозореца, защото не знаех какво да й отговоря. В думите й имаше нещо благородно и достолепно, но същевременно и малко трагично. Не можеше да има нищо утешително в това да знам, че ще завърша живота си в самота.
— Освен това не искам Уила да бъде претендентка за трона — рече Елора и започна отново да рисува. — А точно това би се случило, ако се омъжа за Гарет. Тя би станала принцеса със законни претенции към трона и аз никога не бих го допуснала.
— Уила не би била лоша кралица — казах аз и с изненада открих, че съм съвсем искрена.
Бях започнала да харесвам Уила след идването си тук. Тя притежаваше доброта и прозорливост, каквито първоначално не бях забелязала у нея.
— Въпреки това тя няма да бъде кралица. Ти ще бъдеш такава.
— Надявам се, че няма да е скоро — въздъхнах.
— Трябва да бъдеш готова, принцесо. — Тя ме погледна през рамо. — Трябва да си подготвена за това.
— Старая се — уверих я аз. — Работя над способностите си, посещавам всички съвещания и дори чета история в библиотеката. Но въпреки това имам чувството, че трябва да минат още много години, преди да съм готова да бъда истинска кралица.
— Нямаш години на разположение — рече Елора.
— Какво искаш да кажеш? — попитах. — Кога ще бъда кралица? Колко време имам?
— Виждаш ли тази картина? — Елора махна към сложеното на една полица платно, което бях виждала преди в стаята й.
На нея бях изобразена аз, почти същата каквато бях сега, с изключение на това, че носех бяла рокля. На главата ми имаше богато украсена платинена корона, обкичена с диаманти. Елора ме беше нарисувала като кралица.
— Е? — подканих я за обяснение. — Един ден аз ще бъда кралица. И двете знаем това.
— Не, вгледай се в картината. — Тя посочи с дръжката на четката. — Виж лицето си. На колко години си тук?
— Аз… — Присвих очи и се наведох към картината. Не можех да бъда сигурна, но като че ли не бях и ден по-голяма, отколкото бях сега. — Не знам. — Изправих се. — Бих могла да съм и на двайсет и пет.
— Може би — съгласи се Елора, — но това не е чувството, което имам.
— И какво ти подсказва това чувство? — Тя ми обърна гръб, за да скрие лицето си. — Всъщност какви обстоятелства трябва да бъдат налице, за да стана кралица?
— Ти ще станеш кралица при смърт на управляващите монарси — отговори Елора сухо.
— Искаш да кажеш, след като ти умреш? — Почувствах как сърцето се блъска в гърдите ми.
— Да.
— Значи ти смяташ… — гласът ми заглъхна, — че скоро ще умреш?
— Да. — Тя продължи да рисува, сякаш я бях попитала за времето, вместо за предстоящата й смърт.
— Но… — Поклатих глава. — Аз не съм готова. Ти не си ме научила на всичко, което трябва да знам!
— Това беше причината да настоявам да бързаш, принцесо. Знаех, че нямаме много време и се налагаше да бъда сурова с теб. Трябваше да бъда сигурна, че ще можеш да се справиш.
— А сега сигурна ли си? — попитах аз.
— Да. — Тя ме погледна отново. — Не изпадай в паника, принцесо. Никога не изпадай в паника, пред каквито и препятствия да се изправиш.
— Не изпадам в паника — излъгах аз. Сърцето ми сякаш искаше да изскочи от гърдите ми и ми се виеше свят. Седнах на канапето зад мен.
— Аз няма да умра утре — рече Елора с леки нотки на раздразнение. — Имаш още време на разположение, но трябва да се концентрираш над подготовката си. Трябва да ме слушаш внимателно, да обръщаш внимание на всичко, което ти казвам, и да правиш онова, което искам от теб.
— Не става дума за това. — Поклатих глава и вдигнах очи към нея. — Аз съм с теб съвсем отскоро, ние най-накрая започнахме да се разбираме и сега ти умираш.
— Не ставай сантиментална, принцесо — смъмри ме Елора. — Нямаме време за това.