Поех си дълбоко въздух и кимнах.
— Да. Това е, което искам.
— Добре. — Мат неохотно ми даде одобрението си. — Ако това е желанието ти, ще те подкрепя. Но ако те нарани по някакъв начин, ще го убия.
— Не съм и очаквала нещо по-малко от теб — отвърнах аз с усмивка. — Но всичко ще бъде наред.
Уила продължи да бърбори за всички прекрасни неща, които ще направим около подготовката на сватбата, но моята незаинтересованост малко по малко охлади ентусиазма й. Мат и Рис не искаха, а и не беше нужно да слушат всичко това и отидоха да правят по-забавни неща. Дънкан беше мой бодигард, поради което не можеше да си тръгне, но в интерес на истината той проявяваше по-голям интерес към разговора с Уила от самата мен.
Най-накрая тя сама се умори и каза, че си отива вкъщи, но утре щяла да дойде рано сутринта, за да започнем подготовката на сватбата. Докато излизахме от стаята, изброяваше всички неща, които трябва да вземе със себе си, идвайки насам.
— Е, до утре — каза Уила и стисна ръката ми.
— Да.
— Това е вълнуващо, Уенди — напомни ми тя. — Дръж се подобаващо.
— Старая се — казах аз и се опитах да се усмихна.
Тя се засмя на несполучливия ми опит и си тръгна. Облегнах се на стената до вратата на всекидневната. Дънкан беше до мен, но не каза нищо.
Уила беше права. Всичко това беше като приказка. Но защо не го чувствах така?
Погледнах към коридора и видях Фин да прави вечерния си обход. Той вървеше към мен на път към северното крило, но като ме видя, се спря. Тъмните му очи се задържаха върху мен, след това се обърна и тръгна в другата посока.
О, да. Това беше причината. Също като в приказка, аз щях да се омъжа за принц. Но по една случайност бях влюбена в „просяка“.
На другия ден сутринта нямах търпение да започнем тренировките, защото се надявах по този начин да откъсна мислите си от предстоящия годеж, но не бяха минали и десет минути от събуждането ми, когато попаднах в ноктите на Аурора. Тя пристигна дори преди Уила и иззе изцяло сватбените приготовления от ръцете й. Уила не остана особено доволна от това, но направи всичко по силите си да бъде учтива с Аурора.
Отидохме в голямата трапезария, защото Аурора носеше безброй книжа и искаше да ги разстеле върху дългата маса. Тя беше приготвила списъци с гостите, разпределение на местата, цветови палитри, мостри от платове, модни журнали, модели на рокли и изобщо всичко, което е нужно за една сватба.
— Трябва да направим годежа този уикенд очевидно, защото до сватбата остават само няколко месеца — каза Аурора, почуквайки с пръсти по един календар на масата.
Аз седях на стол на челното място, като Аурора беше от едната ми страна, а Уила от другата. Аурора се беше навела над масата и при всяко нейно движение зелената й рокля се полюшваше плавно около нея. Уила бе скръстила ръце пред гърдите си и гледаше ядовито към Аурора.
— Преди годежа трябва да сме избрали вече цветовете и да сме планирали самата сватба от край до край — каза Аурора.
— Това е прекалено скоро — поклати глава Уила. — Не е възможно да подготвим всичко това заедно със самия годеж. Дотогава има само няколко дни.
— Налага се да отпечатаме поканите за сватбата колкото може по-скоро и да ги раздадем по време на годежа — рече Аурора. — Кога е рожденият ти ден, принцесо?
— На девети януари — отвърнах аз.
— Защо е нужно да раздаваме поканите? — попита Уила. — Защо не ги разпратим по пощата като нормални хора?
— Защото ние не сме нормални хора. — Аурора я стрелна с гневен поглед. — Ние сме трил. И сме от кралско потекло. Обичайната практика при нас е да раздаваме поканите си на годежа.
— Добре, но в такъв случай трябва да отложим годежа поне с една седмица — каза Уила.
— Няма да споря с теб за това. — Аурора се изправи и разтри челото си. — Като майка на младоженеца годежът е моя грижа, а не твоя. И ще го организирам и планирам, както намеря за добре.
— Добре. — Уила вдигна ръце, сякаш не я беше грижа, но все още беше ядосана. — Постъпи както искаш. Това е твое право.
— Сега да се съсредоточим върху сватбата. — Аурора сведе поглед към мен. — Кой искаш да дойде на сватбата ти?
— Ами… — Свих рамене. — Уила очевидно ще ми бъде почетна шаферка.
— Благодаря. — Уила се усмихна победоносно на Аурора.
— Разбира се. — Аурора отвърна иронично на усмивката й и надраска името й върху лист хартия. — А кои ще бъдат останалите ти шаферки?
— Не знам. — Аз поклатих глава. — Всъщност аз не познавам много хора тук.