— Чудесно. Аз съм ти съставила списък. — Аурора грабна от масата списък от три страници и ми го подаде. — Тук ще намериш имената на почтени млади марксини, които са идеални за шаферки.
— Това са само имена и произволни факти — забелязах аз, преглеждайки списъка. „Кена Томас има черна коса и лунички, а баща й е маркиз на Ослина.“ Това не ми говори нищо. Нима трябва да избирам свитата си сред списък от непознати въз основа на цвета на тяхната коса?
— Ако предпочиташ, мога да ги избера вместо теб — предложи Аурора. — Но за да те улесня, съм започнала с имената на най-желаните, стигайки до най-нежеланите, въпреки че всички са приемливи.
— Аз мога да й помогна — рече Уила, взимайки списъка от ръцете ми, преди да го направи Аурора. Тя бързо стигна до края на списъка и за мое удовлетворение избра онези имена, които бяха най-малко предпочитани от Аурора.
— Не можем ли да се ограничим само с Уила? — попитах аз. — Сигурна съм, че и Тове няма толкова много приятели, подходящи за шафери. Можем да направим малка сватба.
— Не ставай смешна — рече Аурора. — Ти си принцеса. Не можеш да имаш малка сватба.
— Аурора е права — подкрепи я Уила, макар и без желание. — Сватбата ти трябва да бъде грандиозна, така че да им внушиш, че си принцеса, с която трябва да се съобразяват.
— Те не знаят ли вече това? — попитах аз чистосърдечно и Уила сви рамене.
— Не пречи да им го припомниш.
— Тъй като баща ти е извън картината, Ной може да те придружи до олтара — каза Аурора, записвайки си нещо.
— Ной? — попитах аз. — Твоят съпруг?
— Да, той е подходящ за целта — отвърна Аурора безцеремонно.
— Но аз едва го познавам.
— Е, не можем да те оставим да вървиш сама — каза Аурора, поглеждайки ме с раздразнение.
— Защо да не може да ме придружи Мат? — попитах аз. — Той на практика ме отгледа.
— Мат? — Аурора беше объркана и когато си спомни кой е той, сбърчи нос в знак на отвращение. — Онова човешко момче? В никакъв случай. Той дори не би трябвало да живее в двореца и ако се разбере, че е бил тук, ще станеш за посмешище на цялото кралство.
— Добре… тогава. — Помъчих се да се сетя за някой друг освен Ной. — Ами Гарет?
— Гарет Стром? — Аурора беше ужасена, но според мен този път причината беше, че той е напълно приемлив кандидат.
— Той е почти неин втори баща — изтъкна Уила със закачлива усмивка. Ако баща й ме изпратеше до олтара, това щеше да даде на нея и на семейството й по-голям престиж.
Но това не беше причината, поради която се спрях на него. В действителност аз харесвах Гарет и той наистина беше най-близкото до баща, което имах в Трил.
— Ако това е желанието на принцесата — каза Аурора и неохотно задраска името на съпруга си, замествайки го с това на Гарет.
Те продължиха така още известно време и накрая им се извиних, че трябва да ги оставя. Техните препирни и спорове ми бяха дотегнали. Тръгнах надолу по коридора, като единственият ми план беше да не съм там, където са те.
Когато наближих Военната зала, чух гласове. Спрях се и надникнах вътре. Нездравият на вид канцлер седеше на писалището с купчина книжа пред себе си. Фин и Тове стояха срещу него и разговаряха, а Томас беше пред библиотеката и търсеше нещо.
— Какво правите? — попитах аз, влизайки в залата.
— Тези момчета имат един идиотски план и аз им ходя по акъла — каза канцлерът.
— Не е идиотски — рече Фин и изгледа гневно канцлера, който обаче беше твърде зает да бърше потта от челото си, за да забележи това.
— Опитваме се да намерим начин да удължим примирието — обясни Тове. — Преглеждаме стари договори с Витра и други общности, за да видим дали нямаме такъв прецедент.
— Намерихте ли нещо? — попитах аз.
Тръгнах към писалището и прелистих няколко документа. Повечето от тях бяха на език, който не разбирах, изписан с букви, които можеха да бъдат оприличени на кирилските или арабските. Докато се ровех в библиотеката, бях открила, че това беше езикът на по-старинните документи.
— Нищо полезно засега, но току-що започваме — каза Тове.
— Няма и да намерите нищо полезно. — Канцлерът поклати глава. — Витрийците никога не използват писмени договори и никога не ги удължават.
— Какви обстоятелства биха могли да удължат едно примирие? — попитах аз, пренебрегвайки канцлера.
— Не знаем точно — призна Тове. — Но често в езика има вратички, които могат да бъдат използвани срещу тях.
— Вратички? — попитах аз.
— Да, като в приказката за Румпелщилцхен5 — каза Фин. — Понякога, когато се правят спогодби, се оставя някаква малка вратичка. Звучи невъзможно, но и това се е случвало.
5
Пакостливо джудже от приказка на Братя Грим, което по силата на стар облог трябвало да получи първородното дете на кралицата. Тя можела да избегне това само ако познае името му. Затова изпратила свой съгледвач в планината, където живеело джуджето, и една нощ той чул дребосъкът да припява малка песничка, споменавайки името си: Румпелщилцхен. Така, когато на другия ден джуджето отишло при кралицата, тя казала името му и облогът бил развален. — Б.пр.