— Аз чух споразумението. Те не казаха нищо такова — отбелязах аз. — Казаха само, че няма да ни нападат, докато стана кралица. Ами ако никога не стана кралица?
— Не, ти трябва да станеш кралица — рече Фин, взимайки купчина книжа.
— Но това би означавало неопределено дълъг период на мир, нали така? — попитах аз. — Имам предвид, ако никога не стана кралица.
— Съмнявам се — каза Тове. — Кралят ще намери начин да заобиколи това и само ще бъде още по-бесен, когато го направи накрая.
— Но… — Аз замълчах и въздъхнах. — В такъв случай той би заобиколил всичко, включително и едно удължаване на срока. Защо изобщо си правите труда тогава?
— Удължаването на срока не е нашата цел. — Тове срещна погледа ми. — Ще се задоволим и с някакво временно решение, ако нямаме друг избор, но ние искаме да намерим нещо, което ще сложи край на всичко това.
— Смятате ли, че такова нещо съществува? — попитах аз.
— Единственият език, който кралят разбира, е този на насилието — каза разпалено канцлерът. — Ние трябва да стоварим върху тях цялата си сила колкото може по-скоро.
— Това сме го опитвали! — каза Тове, губейки търпение. — Отново и отново! Кралят не се поддава на нашите атаки! Ние не можем да му причиним нищо!
И в този момент изведнъж ми хрумна нещо. Когато Тове ми говореше за Локи, бе казал, че само той, Елора и аз сме достатъчно силни, за да го задържим и дори не беше сигурен дали изобщо ни е по силите да го екзекутираме. По думите на самата Елора кралят беше по-силен от Локи. Той бе убил майка й, която е била толкова могъща, колкото и тя.
Никой не бе успявал да спре краля. Елора не беше достатъчно силна, а Тове бе твърде несъсредоточен. Но аз притежавах силата на краля и могъществото на Елора.
— Вие искате аз да убия краля — казах аз. — Искате да удължите срока на примирието, за да имам време да се подготвя за това.
Тове и Фин отказаха да срещнат погледа ми, по което разбрах, че съм права. Те очакваха от мен да убия баща си.
25
Приказка
Томас взе една голяма книга от библиотеката и я хвърли тежко на писалището. При падането й от кожената подвързия се вдигна прах. Тове беше толкова зает да избягва погледа ми, че подскочи, когато книгата изтрополя.
— Това може да помогне. — Томас посочи книгата. — Но е написана на трилски.
— Какво означава „трилски“? — попитах аз с желанието да насоча разговора към нещо друго, което не касаеше отцеубийство.
— Това е старият език на трил — обясни Фин и махна с ръка към документите със странни символи, които бях видяла преди това. — Само Тове може да го чете с лекота.
— Това е мъртъв език — обади се канцлерът. — Чудя се как е възможно някой да го знае.
— Не е толкова трудно. — Тове посегна към книгата. Когато отвори страниците, от тях дойде миризма на плесен. — Мога да те науча, ако искаш.
— Аз трябва да се науча — казах. — Но не точно сега. Опитваме се да намерим начин да удължим споразумението, нали така? Как мога да помогна?
— Прегледай тези документи. — Фин разрови някакви книжа върху писалището и ми ги подаде. — Виж дали можеш да намериш нещо за договори, възбрани или примирия, дори да не са с Витра. Всичко, което може да помогне.
Тове седна на един от поочуканите кожени столове да чете книгата. Аз се настаних на пода с купчината документи, приготвяйки се да се заровя в правните дебри на Трил. Всичко написано ми звучеше като гатанки или ребуси. Беше ми трудно да се ориентирам и затова се налагаше често да питам.
После обаче ми поолекна, когато самият Тове помоли Фин да му помогне с някакъв пасаж. Фин погледна над рамото му, така че да вижда страницата и после двамата започнаха да обсъждат смисъла на написаното.
Мина ми през ум колко е странно, че Фин и Тове се разбираха толкова добре. Фин изпадаше в пристъпи на ярост, когато ме хванеше да флиртувам с някого, но предстоящият ми брак с Тове ни най-малко не го смущаваше.
Фин вдигна глава от книгата и очите му срещнаха моите, но само миг по-късно погледна настрани. Улових нещо в погледа му, един копнеж, който ми липсваше, и отново се замислих дали бях взела правилното решение.
— Принцесо? — извика Аурора от коридора.
Аз просто седях на пода и преглеждах документи, но тя вероятно нямаше да одобри това. Скочих на крака и оставих книжата на писалището, за да избегна поредната лекция как трябва да се държи една дама.
— Принцесо? — каза Аурора отново и надникна в залата. — А, тук си била. Заедно с Тове. Чудесно. Налага се да обсъдим някои неща около годежа.