— О! Добре. — Тове остави книгата настрани и ми се усмихна смутено. — Сватбени въпроси. Трябва да се заемем с тях сега.
— Да — кимнах аз в отговор.
Погледнах към Фин. Изразът на лицето му бе станал по-суров, но не вдигна глава. Тове и аз последвахме Аурора, докато говореше за нещата, които трябваше да се направят, и аз за последно погледнах през рамо към Фин.
Аурора държа мен и Тове като заложници твърде дълго и дори присъствието на Уила не можа да освежи атмосферата. Щеше да бъде много по-лесно, ако просто Аурора и Уила сключеха брак помежду си. Когато Аурора най-накрая ни пусна да си вървим, дори и Уила беше отегчена до смърт.
Дънкан ме чакаше и двамата с него отидохме в кухнята да вечеряме заедно. Тове тръгна към Военната зала, за да се заеме отново с работата си, а Уила каза, че си има други планове. Знаех, че трябва да се присъединя към Тове, за да помогна, но умирах от глад и преди това трябваше да хапна нещо.
Разказах на Дънкан за проучването на Тове и Фин и как някои от документите са написани на трилски. Дънкан каза, че е виждал подобна книга в стаята на Рис на горния етаж, в което имаше логика, защото доста манксове се опитваха да учат трилски език.
В моя случай не беше нужно да го науча веднага, но тъй или иначе исках да добия известна представа. След като вечеряхме, тръгнах към всекидневната. Вратата беше затворена, но това беше обичайната практика в двореца и аз я отворих, без да чукам.
Нямах никакво намерение да се промъквам незабелязано, но вероятно съм влязла доста тихо, тъй като Мат и Уила не ме чуха. Или може би са били твърде погълнати един от друг.
Уила лежеше по гръб на кушетката, а Мат беше над нея. Тя носеше къса рокля както обикновено и ръката на Мат беше върху бедрото й, повдигайки края на роклята. Другият й крак беше около кръста му и тя бе заровила пръсти в пясъчнорусата му коса, докато се целуваха.
— О, боже мой! — възкликнах аз неволно.
— Уенди! — изпищя Уила и Мат се дръпна рязко от нея.
— Какво стана? — попита Дънкан зад гърба ми и се опита да мине покрай мен, за да ме защити, ако съм в опасност.
— Тихо! — просъска Уила и намести роклята си, за да се прикрие. — Затворете вратата!
— О, добре. — Аз затворих вратата и извърнах очи от Уила и Мат.
Те не правеха кой знае какво, но аз никога не бях хващала Мат в компрометираща ситуация преди. Той много рядко излизаше на среща с момичета и почти никога не ги водеше у дома. Самата мисъл за неговия сексуален живот ми беше странна и непозната.
Когато го погледнах, бузите му бяха пламнали и той отказа да вдигне глава. Косата му беше разрошена и през цялото време оправяше гънките на ризата си. Част от червилото на Уила беше по бузите и устата му, но не намерих смелост да му го кажа.
— О! Вие двамата? — Ухили им се Дънкан. — Браво, Мат. Не мислех, че Уила би тръгнала с някой, който не е от нейната класа.
— Млъкни, Дънкан. — Уила го изгледа кръвнишки и намести гривната на глезена си.
— Не ставай груб — изръмжа Мат и Дънкан отстъпи крачка назад, сякаш очакваше Мат да го удари.
— И не казвай на никого за това — предупреди го Уила. — Знаеш какво ще стане, ако се разчуе.
Уила беше марксина и макар нейните способности далеч да не бяха толкова големи, колкото моите, тя беше една от най-могъщите оцелели представители на трил. Мат беше човек от приемно семейство, което го поставяше дори в още по-ниско социално положение от следотърсачите и манксовете. Ако бъдеше хванат да осквернява важната кръвна линия на Уила, те и двамата щяха да бъдат изпратени в изгнание.
Като се имаше предвид, че те бяха двама от най-близките ми приятели, аз не исках това да се случи. От една страна, те щяха ужасно да ми липсват, но съществуваше и опасността витра да ги вземат в плен, за да могат след това да ме изнудват. Те трябваше да останат във Фьоренинг, където бяха в безопасност.
— Разбира се, че няма да кажа нищо — каза Дънкан чистосърдечно. — Аз не казах на никого за Фин и принцесата.
— Дънкан, млъкни — срязах го аз. Не исках Мат да си спомня за онази нощ точно сега.
— Моля те, не избухвай — рече Уила, погрешно решавайки, че раздразнението ми е насочено срещу нея. — Ние не искахме да ни завариш така. Чакахме подходящия момент, за да ти го кажем, но ти си толкова заета напоследък.
— И това не променя чувствата ни към теб — впусна се Мат в обяснения. — Ние и двамата държим на теб. — Той посочи себе си и Уила, но не погледна към нея. — Това е едно от нещата, които ни сближи. Ние не искахме да те нараним.
— Вижте какво, аз не се чувствам наранена. — Поклатих отрицателно глава. — Не съм ядосана. Дори не съм изненадана.