— Наистина ли? — Уила наклони леко глава.
— Не. Вие прекарвате толкова много време заедно и през цялото време флиртувате — казах аз. — В известен смисъл знаех, че нещо се случва. Просто не очаквах да ви сваря така.
— Извинявай. — Мат целият почервеня. — Наистина не трябваше да се получава така.
— Не, всичко е наред. — Аз свих рамене. — Не е станало кой знае какво.
Гледах ту към единия, ту към другия. Тъмните очи на Уила бяха тревожни, а светлокестенявите вълни на косата й падаха плавно към раменете. Тя беше красива и освен това ми беше показала колко мила и вярна може да бъде.
— Това, което се случва между вас, е обяснимо — казах накрая. — И искам и двамата да бъдете щастливи.
— Ние сме щастливи — усмихна се Уила и тя и Мат се спогледаха. Помежду им имаше толкова много обич и топлина, че дори и Мат се усмихна.
— Да, щастливи сме — кимна Мат и отклони поглед от нея, за да го насочи към мен.
— Добре. Но трябва да бъдете предпазливи. Не искам да бъдете хванати и прокудени далече от мен. Нуждая се и от двама ви.
— Да, знам това — усмихна се Уила. — Без мен Аурора би те изяла жива.
— Не ми напомняй. — Аз направих физиономия и се отпуснах на едно от големите меки кресла в стаята. — А съм сгодена едва от четирийсет и осем часа. Всички се страхуват от витра, но съм убедена, че причината за моята смърт ще бъде сватбата ми.
— Ако не искаш да се омъжваш за него, не го прави — каза Мат. Той седеше на кушетката до Уила, но отново се беше върнал към авторитетния си неодобрителен тон на големия брат. — Не е нужно да правиш нещо, което не искаш.
— Не, тук не става дума за Тове. — Аз поклатих глава. — Нямам нищо против да се омъжа за него.
— Нямаш нищо против да се омъжиш за него? — Уила се засмя и мушна ръката си под тази на Мат. — Колко романтично.
— Да беше видяла и предложението му за женитба — казах аз.
— Къде е пръстенът между другото? — попита Уила, поглеждайки ръцете ми. — Взехте ли вече мярка?
— Не знам. — Вдигнах ръцете си и ги погледнах, сякаш очаквах пръстенът да се появи магически на едната от тях. — Той не ми е дал такъв.
— Това е ужасно! — Уила отпусна глава на рамото на Мат. — Трябва веднага да вземем мерки. Може би ще спомена за това утре пред Аурора.
— Не! — извиках аз. — Моля те, не й казвай нищо. Тя ще ме накара да избера нещо грозно.
— Как би могла да те принуди да направиш каквото и да е? — попита Дънкан. Той седеше с кръстосани крака до мен на пода. — Ти си принцесата. Тя е твой поданик.
— Познаваш Аурора — въздъхнах аз. — Тя си има начини.
— Това е странно. — Дънкан ме погледна изненадан, сякаш изведнъж бе видял всичко в нова светлина. — Мислех, че животът на кралските особи е по-различен. Че те имат пълна свобода.
— Никой не е истински свободен — поклатих аз глава. — Ти прекарваш около двайсет часа от денонощието с мен. И знаеш с колко свободно време разполагам.
— Това наистина е потискащо. — Дънкан отпусна рамене и се замисли. — Мислех, че животът ти е такъв, защото си нова тук и си принцеса, но сега разбирам, че той винаги ще бъде такъв, нали. Ти винаги ще носиш отговорност пред хората.
— Така изглежда — съгласих се аз. — Животът не е приказка, Дънкан.
— И нали знаеш какво казват хората? — припя Уила. — Колкото повече власт, толкова повече проблеми.
— Това беше удар под кръста, Уила, но благодаря. — Станах от креслото. — Има да уча много тази вечер. А утре ще се опитам да се поупражнявам малко преди срещата си с Аурора. Ще можеш ли да й отвлечеш вниманието за известно време, докато дойда?
— Щом се налага — изпъшка Уила.
— Не се преуморявай — каза Мат, докато излизах от стаята. — Оставяй си време и за приятни неща. Ти си още млада.
— Боя се, че младежките ми дни са приключили — казах аз откровено.
26
Увертюра
Уила се измъкна рано от подготовката на сватбата. Каза, че трябвало да вечеря с баща си, но подозирах, че не можеше повече да търпи Аурора.
Бяхме в балната зала. Прозорците на тавана най-накрая бяха поправени, но сега бяха затрупани със сняг, което правеше помещението тъмно като пещера. Аурора ме увери, че снегът ще бъде почистен, като че ли това изобщо ме интересуваше.
Тя обикаляше из залата, чертаейки план за разположението на масите и декорациите. Аз й помагах всеки път, когато ми позволеше, което не беше особено често. Бедният й помощник тичаше като луд насам-натам, за да свърши всичко, което Аурора му наредеше.