— Ти имаш дълг към себе си — да бъдеш щастлива! — настоя Локи.
— Не, не е така — отвърнах аз. — Твърде много неща ме свързват с това място. И нека не забравяме, че имам годеник.
— Не се омъжвай за него — каза той присмехулно, сякаш самата идея за това му се струваше нелепа. — Омъжи се за мен вместо това.
— Да се омъжа за теб? — усмихнах се аз. — Ти ми каза, че трябва да се омъжа само по любов.
— Така е. — И в този рядък миг на съвършена искреност Локи изглеждаше почти зашеметяващо красив. Той пристъпи още крачка към мен и сега бяхме толкова близко, че почти се докосвахме. — Принцесо, омъжи се за мен.
— Това е… — Поклатих глава, смаяна от предложението му. — Това звучи почти абсурдно, Локи. Аз почти не те познавам и ти си… ти си мой враг.
— Не ме е грижа откъде идвам или ти коя си — каза той чистосърдечно. — Аз мога да те направя щастлива и ти ме правиш щастлив. Ние можем да бъдем щастливи до края на дните си.
Очите му бяха приковани върху моите и дори под слабата светлина те блестяха като златни. Почувствах през мен да преминава нещо като бавна вълна и заедно с това ме обзе странно спокойствие. И точно когато осъзнах, че Локи се опитваше да изключи съзнанието ми, усещането изчезна.
— Какво стана? — попитах аз, когато мъглата се вдигна от ума ми. Локи стоеше само на сантиметри от мен и аз знаех, че трябва да се отдръпна, но не го направих.
— Аз няма да ти причиня това — каза той тихо. — Но онова, което ти казах преди, е вярно. Искам да знам, че когато си с мен, причината е, че искаш да бъдеш с мен, а не защото трябва.
— Локи… — понечих да възразя.
Той сложи длани върху лицето ми и аз усетих топлината им върху кожата си. Изненадах се, че не са премръзнали, докато се беше катерил по стената. Той се наведе към мен, но се спря, преди устните му да докоснат моите. Задържа погледа си върху мен, сякаш търсеше да открие някаква съпротива, но такава нямаше.
Устата му покри моята и почувствах да ме залива топлина. Вкусът му беше сладък и хладен, а кожата му ухаеше на свеж дъжд. Коленете ми омекнаха и сърцето се разтуптя силно. Пръстите му се заплетоха в косите ми, притискайки ме към него.
Обгърнах ръце около него, усещайки силното му тяло. Мускулите му бяха като топъл мрамор и знаех, че можеше да ме скърши в ръцете си, ако поискаше. Но начинът, по който ме докосваше, беше едновременно страстен и нежен.
Исках да му се отдам, да отстъпя пред предложението му, но някъде дълбоко в себе си чувах гласа на разума. Коремът ми премаля и след това почувствах силен спазъм.
— Не, Локи. — Отдръпнах устата си от неговата, поемайки си въздух. Сложих ръцете си върху гърдите му и отстъпих крачка назад. — Не мога. Съжалявам.
— Принцесо! — Локи ме гледаше как отстъпвам назад. Изразът на лицето му беше отчаян и уязвим и това накара сърцето ми да се свие от болка.
— Съжалявам. Но не мога.
Обърнах се и се затичах към двореца, страхувайки се, че мога да променя решението си, ако се забавя още малко.
27
Саможертва
Следващите няколко дни преминаха като в мъгла. Правех всичко по силите си, за да не се връщам мислено към целувката на Локи. Не можех да обясня случилото се и не исках да го правя. Трябваше просто да го оставя зад гърба си и да мисля за годежа.
След упражненията с Тове чувствах постоянна тъпа болка в тила си. А към нея се прибавяха и мъките, които ми причиняваше общуването с майка му около подготовката на сватбата. Уила правеше всичко възможно да играе ролята на посредник, но Аурора като че ли не можеше да забрави напълно за скорошния ни сблъсък.
Елора вече се чувстваше по-добре и затова един следобед се присъедини към нас. Надявах се, че това ще бъде за добро, но не стана така. Когато Аурора не се заяждаше с мен, се заяждаше с Елора. А в останалите случаи и двете се заяждаха с мен.
Прекарвах повечето вечери в библиотеката с Дънкан, където се опитвах да науча колкото може повече за живота на Трил. Намерих един трилски речник и от време на време го прелиствах. Невъзможно беше да разбера какво пише в него, защото този език не използваше английската азбука. Думата „трил“ например изглеждаше така: Трыллиц.
Под светлината само на малка настолна лампа аз седях на писалището, забола нос в някоя книга. Дънкан обикаляше в библиотеката, ровейки се из безбройните книги, за да намери онези, които смяташе, че са най-подходящи за мен. Той знаеше повече за тяхната история, но не и много повече.