— Среднощни занимания? — каза неочаквано Фин и ме изплаши толкова много, че едва не изпищях. Той стоеше до писалището и дори не го бях чула да влиза.
— Да, може да се каже. — Сведох глава към пожълтелите страници, за да избегна погледа му.
Не бях разговаряла с него, след като се бях целувала с Локи. По един странен начин имах чувството, че съм му изменила. Това бе глупаво, имайки предвид предстоящия ми брак с Тове. От друга страна, случилото се помежду ни беше отдавна приключило и Фин бе съвършено категоричен по този въпрос.
— Има нещо, което трябва да проверя — рече Дънкан, търсейки си претекст да излезе.
Не беше нужно да го прави, тъй като Фин и аз не се нуждаехме от уединение, но беше мило от негова страна. Той ме погледна обнадеждаващо, преди да се измъкне, оставяйки ме насаме с Фин.
— Какво търсиш? — попита Фин, кимвайки към купчините книги на писалището.
— Всякакви неща. — Свих рамене. — Реших, че е време да науча нещо повече за нашата история.
— Това е много дълга история — забеляза Фин.
— Да. Разбрах го. — Облегнах се назад на стола и вдигнах глава към него. Под мъждивата светлина на лампата по-голямата част от лицето му беше в сянка, но то и без това беше толкова неразгадаемо, че това нямаше голямо значение.
— Годежът е утре — каза той. — Не трябва ли да си на горния етаж с Уила, за да се погрижиш за тоалета си?
— Не. Оставила съм това за утре сутринта — въздъхнах аз, мислейки си за дългия ден, който ми предстоеше.
— Но може би вече приемаш поздравления?
— Не е ли още малко рано? — Затворих книгата, която четях и станах.
Не исках вече да стоя толкова близо до Фин, затова тръгнах към една лавица, за да оставя книгата. Не бях сигурна дали това е правилното й място, но се нуждаех от някакво извинение да се отдалеча от него.
— Ти се омъжваш — каза Фин хладно и равнодушно. — Нормално е да те поздравяват.
— Както и да е. — Бутнах силно книгата и се обърнах към него.
— Не може да си ми ядосана заради това, че искам да те поздравя — рече Фин, искрено изненадан.
— Мога да съм ти ядосана, за каквото си поискам. — Облегнах се на библиотеката. — Но ти май изобщо нищо не разбираш.
— Какво има за разбиране? — попита той.
— Ти без малко не откъсна ръката ми, когато си въобрази, че флиртувам с Локи. А сега аз се омъжвам за Тове, а се държиш така, все едно нищо не се е случило.
— Това е съвсем различно — поклати глава Фин. — Витра са опасни за теб. Той щеше да те нарани. Тове е твой годеник.
— Мой годеник? — присмях се аз. — Значи си ме пазил за него. Искал си да бъдеш сигурен, че никой няма да ме опетни, преди да стана жена на Тове?
— Не, разбира се. Аз просто пазех теб. Твоето добро име и чест.
— Правилно. И точно това правеше, когато си вкара езика в гърлото ми.
— Не знам защо винаги трябва да бъдеш груба. — Той сведе неодобрително поглед.
— Аз пък не знам защо винаги трябва да си толкова благоприличен! — троснах му се аз. — Не можеш ли поне веднъж да кажеш какво наистина чувстваш? Аз се омъжвам за друг? Изобщо ли не те е грижа за това?
— Разбира се, че ме е грижа! — извика Фин с пламнал поглед. — Мислиш ли, че не ме убива да те виждам с него? Да знам, че утре пред всички той ще сложи пръстен на ръката ти и ще съобщи на всеослушание, че си негова? Завинаги?
— Тогава защо не направиш нещо? — попитах аз, докато сълзите пълнеха очите ми. — Защо поне не се опита да ме спреш?
— Защото Тове ще се грижи за теб. Ще те защитава. — Фин преглътна с усилие. — Той е в състояние да направи определени неща за теб, с теб, които на мен не са ми по силите. Защо трябва да ти отнемам това?
— Защото ме обичаш!
— Не мога да го направя именно защото те обичам!
— Не ти вярвам — поклатих аз глава. — Теб дори не те е грижа, че съм с него. Защо се гневиш толкова много, когато съм с Локи. Призна, че ревнуваш дори когато бях с Рис. Но когато съм с Тове, нямаш нищо против.
— Не е така. — Той въздъхна обезсърчено. — Но когато си с Тове, се чувствам по друг начин. Тогава болката не е толкова силна.
— Как е възможно това? — попитах аз, смаяна.
— Защото ти не го обичаш — каза Фин накрая. — Ти го харесваш, но не го обичаш, нито някога ще го обикнеш.
— Ти знаеш, че не го обичам, че няма да го обикна и въпреки това предпочиташ да се омъжа за него? — попитах аз, не вярвайки на ушите си. — Значи си смятал, че обичам Локи или че мога да го обикна?
— Тук не става дума само за това, Уенди. — Фин поклати глава. — Той щеше да те нарани.
— Но не това беше причината да изпаднеш в ярост. Ти ревнуваше, защото можеше да обикна някой друг. — Гневът постепенно се надигаше у мен. — Ти предпочиташ да живея в лъжа, вместо да намеря щастието си с някой друг.