Боряна се роди само два дни след осемнадесетия рожден ден на Анета. Беше едва две и петстотин, но четиридесет и пет сантиметра. Роди се трудно, но после изведнъж започна да едрее, стана здрава и силна. Обещаваше да мине по ръст дори сестра си, която играеше баскетбол. Честно казано, исках второто ни дете да е момче, но се примирих. Важно е да е здрава, виках си, другото е без значение.
През всичкото това време все си мислех за книгата, която бях зарязал. Понякога изваждах пожълтелите листове, препрочитах ги, поправях това-онова, колкото да се намирам на работа. Но опитах ли се да напиша нов разказ, той неизменно отиваше в кошчето. Липсваше ми вече онзи ищах, който имах като студент. Изчезнало беше онова мечтано небе, което ми даваше наготово фантастичните сюжети. Но дори и да довършех книгата си, щях да имам немалко трудности с издаването й. Отдавна бях загубил връзките си с издателства и редакции. Хората, които познавах, отдавна бяха в пенсия, на друга работа, или пък вече починали. Новите редактори се отнасяха с мен като с дилетант, което още повече ме дразнеше. Идеше ми понякога да извадя папката си със стари публикации и да фрасна с нея някой по главата. Но нямах право, защото вече бях друг човек и пишех по друг начин. Вече ми липсваха идеи, едва стъкмявах сюжетите си. Останал ми беше само обиграният и изразен език, но това не стигаше.
Публикувах няколко разказа в местните вестници, но това не ме зарадва, защото оттук нататък ми оставаше само графоманията, ако разбира се, не станеше чудо. Може би и песимизмът ми е помогнал, да се откажа така бързо. Не знам…
Анета и Боряна растяха здрави и жизнени. Търсеха своите места в живота и се готвеха да ги заемат. Катраненочерните коси на жена ми сега предателски сребрееха, а моите вече бяха оформили плешив ореол на светец. Когато го казах веднъж на жена си, тя ми отвърна, че такива дебели светци не съществували нито на небето, нито на земята. И наистина, шкембето ми прогресивно растеше, докато тя си остана със същата фигура както преди сватбата.
Изобщо всичко се нареди от добре по-добре, но не както го желаехме ние. Небето заменихме с покрива на поолющената отвън къща, полета на птиците с"Москвич", купен на старо. Живеехме на дребно. Така и не завърших книгата си. С това платих за голямото си самочувствие преди. Бяхме далеч от онзи звезден шепот, който така искахме да разгадаем. Примирихме се, защото иначе щяхме да бъдем просто пияни небесни самотници.