— Зная, че размерите се различават.
— Някои са огромни, а други — мънички — каза Джери.
— Винаги има изключения — съгласих се аз. — Но ти би се учудил колко много мъже всъщност са с еднакви размери, с по някой сантиметър в плюс или минус. Според моя приятел деветдесет процента от мъжете са с нормални размери, а само десет процента са забележимо по-големи или по-малки.
— Не ми се вярва — подхвърли Джери. — Направи си труда да провериш. Попитай някое разтропано маце.
Джери бавно отпи голяма глътка от уискито си, а очите му отново гледаха към терасата и към Мери.
— Ами оттам нататък? — попита той.
— Никакви проблеми.
— Виж ми окото — усъмни се Джери. — Да ти кажа ли защо тая история ми се вижда гнила?
— Казвай.
— Всеки знае, че съпрузи, женени от години, си създават определени навици. Неизбежно е. Божичко, та всяко ново нещо ще си проличи моментално. Добре знаеш, че съм прав. Не е възможно да се появиш със съвсем различен стил и да очакваш, че жената няма да го усети, колкото и да е възбудена. От първия миг ще подуши, че нещо не е наред.
— Навиците могат да се имитират, стига всяка подробност да се проучи предварително — казах аз.
— Прекалено интимно е.
— Цялата работа е прекалено интимна. Та така, всеки мъж разказва историята си, описва какво точно прави обикновено. Разказва всичко. От начало до край, от игла до конец. От първото до последното, което предприема.
— Исусе Христе! — възкликна Джери.
— Всеки мъж е трябвало да разучи нова роля. В крайна сметка се е превърнал в актьор. Въплътил се е в другата личност.
— Това не е много лесно — каза Джери.
— Според приятеля ми няма проблеми. Единственото, за което трябвало да внимава, било да не се увлече и да не вземе да импровизира. Режисьорските указания трябва да се изпълняват много старателно, без отклонения.
Джери отново отпи от чашата си. И пак погледна към терасата и към Мери. После се облегна назад с чашата в ръка и попита:
— И твърдиш, че двамата симпатяги наистина са го направили?
— По дяволите, сигурен съм. И продължават да го правят горе-долу веднъж на три седмици.
— Страхотна история — рече приятелят ми. При това е дяволски безумно и опасно. Само си помисли какъв ад би настъпил, ако ги бяха хванали. Веднага — развод. Всъщност — два развода. По един за всяка страна на улицата. Не си струва.
— Доста кураж се иска — подхвърлих аз.
— Теренът приключва — каза Джери. — Всички се прибират у дома с проклетите си жени.
От този миг нататък аз не казах нищо повече. Няколко минути седяхме и отпивахме от чашите, докато гостите се придвижваха към изхода.
— А какво каза приятелят ти, гот ли е било? — внезапно попита Джери.
— Каза, че било върхът — отвърнах аз. Каза, че поради риска обикновеното удоволствие се засилва стократно. Кълнеше се, че на света няма по-страхотен начин от това да се преструваш на съпруг, а жената да не го знае.
Точно тогава дойдоха Мери и Боб Суейн. В едната си ръка тя държеше празна чаша, а в другата — огненочервена азалия. Беше я откъснала на терасата.
— Наблюдавах ви — каза тя, насочила като револвер цветето към нас. — Последните десет минути не спряхте да говорите. Джери, какво ти разправяше той?
— Една мръсотия — ухили се Джери.
— Прави го, като пийне — рече Мери.
— Не, историята е хубава, но не може да е вярна. Някой път го накарай да ти я разкаже.
— Не обичам да слушам мръсотии — заяви Мери. — Хайде, Вик. Време е да си ходим.
— Останете още малко — предложи Джери, вперил очи в разкошния й бюст. — Пийни още нещо.
— Не, благодаря — отказа Мери. — Децата ще се разциврят, че не са вечеряли. Много приятно ми беше у вас.
— Няма ли да ме целунеш за лека нощ? — попита Джери и се надигна от канапето. Канеше се да я целуне по устата, но Мери бързо обърна глава, така че той я целуна по бузата.
— Остави ме, Джери. Пиян си.
— Не съм пиян, а развратен — възпротиви се Джери.
— Не ми се прави на развратен, моето момче. Мразя такива разговори — сряза го Мери и устремно прекоси стаята, понесла бюста си като стенобойна машина.
— Довиждане, Джери. Хубав терен беше — казах аз.
Мери, с мрачно изражение ме чакаше в антрето. И Саманта беше там, сбогуваше се с последните гости — Саманта със сръчните пръсти, с гладката кожа и гладките, опасни бедра.
— Горе главата, Вик! — блеснаха белите й зъби. Изглеждаше ми като праобраза на жената, като начало на света, като първата утрин. — Лека нощ, скъпи Вик! — каза тя, сякаш пръстите й бъркаха в душата ми.
Тръгнах с Мери навън.
— Добре ли си? — попита ме тя.
— Разбира се. Защо?
— Толкова много пи, че друг на твое място би се почувствувал зле.