— По-добре да го направим, докато ни е още прясно — предложих аз. — Доста неща има за запомняне.
Джери отиде до прозореца и погледна към автомобилния поток на улицата, после се обърна и каза:
— Съгласен съм. Нека да е тази събота!
После всеки се качи на колата си и се прибрахме.
— Решихме с Джери да ви заведем със Саманта на ресторант в събота вечер — казах аз на Мери.
Бяхме в кухнята. Тя приготвяше кренвирши за децата. Обърна се и ме погледна. С едната ръка държеше тигана, а с другата — вилицата. Сините й очи гледаха право в мене.
— Господи, Вик, чудесно! По какъв повод?
В отговор я погледнах в упор и казах:
— Според мене за разнообразие можем да видим някои нови лица. Срещаме се все с едни и същи хора в едни и същи стари къщи. Мери пристъпи към мене и ме целуна по бузата.
— Много си добричък — каза тя. — Обичам те.
— Не забравяй да повикаш бавачка за децата.
— Няма, още довечера ще се обадя.
Четвъртъкът и петъкът минаха много бързо и внезапно вече беше събота. Настъпи заплануваният ден. Събудих се с чувството на невероятна възбуда. След закуска не ме свърташе на едно място, затова реших да измия колата. Още не бях приключил, когато Джери, с лула в устата, се появи през дупката в плета.
— Здрасти, приятел! — рече той. — Дойде денят.
— Знам — казах аз, също с лула в устата. Насилвах се да пуша лула, но тя често гаснеше, а димът пареше езика ми.
— Как се чувствуваш? — попита Джери.
— Страхотно. А ти?
— Нервно ми е — сподели той.
— Успокой се, Джери.
— Ужасна работа сме замислили — рече той. — Дано не се провалим.
Продължих да търкам предното стъкло. За пръв път виждах Джери нервен и това малко ме обезпокои.
— Страшно се радвам, че не сме първите, които го предприемат — каза той. — Ако не беше правено и от други, едва ли бих рискувал.
— Така си е.
— Донякъде се успокоявам, че според приятеля ти е било просто като фасул.
— Приятелят ми каза, че работата е в кърпа вързана — припомних му аз. — За Бога, Джери, гледай да си спокоен, когато му дойде времето. Иначе ще претърпим провал.
— Не се тревожи — каза той. — Божичко, много е вълнуващо, нали?
— Вярно, вълнуващо е — съгласих се аз.
— Виж какво — рече той. — По-добре ще е да не прекаляваме с пиенето довечера.
— Правилно. Ще се видим в осем и половина.
В осем и половина Саманта, Джери, Мери и аз отидохме с колата на Джери до ресторанта „Скара Били“. Независимо от името си, това беше скъпо заведение от висока категория, и съпругите ни си бяха облекли дълги рокли за случая. Саманта беше със зелена дреха, която започваше от средата на гърдите й, и никога не ми беше изглеждала толкова прекрасна. На масата имаше свещи. Саманта седеше срещу мене и винаги, когато се наведеше напред, близо до пламъците, виждах малкото уплътнение горе, в средата на долната й устна.
— Чудя се с какво да си угодя тази вечер — каза тя, като пое менюто от келнера.
„Ха-ха! — помислих си аз. — Хубав въпрос!“
В ресторанта прекарахме чудесно и жените ни добре се забавляваха. Когато спряхме пред къщата на Джери, беше дванайсет без петнайсет и Саманта каза:
— Влезте да пийнем по чашка.
— Благодаря, но е малко късно — отклоних аз поканата… — Ще трябва да закарам бавачката.
И двамата с Мери тръгнахме към къщи. Когато влязохме, аз си казах, че сега, от този миг нататък започва да тече времето до старта. Трябваше да бъда с ясно съзнание и да не забравям нищо.
Докато Мери плащаше на бавачката, отворих хладилника и извадих парче канадско сирене, тип чедър. Взех нож от чекмеджето и лейкопласт от бюфета. Увих показалеца на дясната си ръка с лейкопласт и зачаках идването на Мери.
— Порязах се — казах й аз, като вдигнах ръка, за да види пръста. — Дреболия, но малко кърви.
— Според мене тази вечер яде достатъчно — подхвърли Мери. Нищо повече. Но фактът се запечати в съзнанието й, така че първата задачка беше изпълнена.
Закарах бавачката до дома й и докато се кача в спалнята, наближи полунощ. Мери вече се унасяше, беше угасила лампата си.
Угасих и лампата от моята страна на леглото и отидох в банята да се съблека. Мотах се там към десет минути, а когато излязох, Мери, както се бях надявал, вече наистина спеше. Стори ми се безсмислено да си лягам до нея, затова само отметнах завивката от моята страна, та да е по-лесно на Джери, после си обух чехлите, слязох в кухнята и включих електрическия чайник. Беше дванайсет и седемнайсет минути. Оставаха четирийсет и три минути.
В дванайсет и трийсет и пет аз се качих горе да проверя какво е положението с Мери и децата. Всички дълбоко спяха.