Носеше едно такова парче в ръка и от време на време се спираше и го разглеждаше. Според него беше направено от нещо като твърда, лека сплав — така реши, след като го изстърга и обърса от калта и мръсотията; дори след всичките тези години не беше хванало ръжда. Какви ли сили му бяха придали тази форма? Каква температура? Какво налягане? То му говореше, че някога някъде наблизо е съществувало нещо много, много странно и непознато.
Същата вечер Марк влезе в застиналата, неподвижна черупка на една голяма сграда. Какво ли се е извършвало някога в нея, дори не можеше да гадае. Но на два пъти, докато я претърсваше, му се стори, че дочува забързани стъпки съвсем наблизо. Реши да пренощува малко по-далече от развалините.
Не можеше да реши дали огънят би привлякъл или би отблъснал местните обитатели. Най-накрая липсата на достатъчно подпалки за поддържане го убеди да мине съвсем без огън. Хапна суха храна и се сви под одеялото върху една плоска издатина на около два и половина метра над земята. Сложи меча така, че да му е подръка.
Не можеше да каже колко дълго бе спал. Изглежда, няколко часа. Събуди го някакво дращене. Мигом застана нащрек и протегна ръка към меча. Извърна леко глава — мускулите му се напрегнаха и той съзря нещо, което бавно пълзеше към него долу по скалите.
Тъмното тяло, разделено на сегменти, блестеше на лунната светлина. То пълзеше по скалите на многобройни мънички крачка, а предният му край ту се надигаше, ту се спускаше. Беше голямо поне три-четири пъти колкото него и ако приличаше на нещо от познатия му свят, то бе на гигантска метална гъсеница. Пълзеше по пътеката, по която сам бе дошъл. На предния й край се бе покачило нещо дребно и сгърчено, чиято форма смътно напомняше човек. То стискаше в лявата си ръка нещо, някаква странна юзда, а в другата — дълго копие. Звярът отстъпи назад, вдигна предния си край на равнището на перваза, разклати тяло и отново тупна на земята, сякаш душеше следа.
Целият настръхнал, със стомах, свит в ледена буца, Марк се заоглежда за възможен път за бягство. През скалите, после надясно… Ако се движеше достатъчно бързо, все още имаше възможност…
Пое си дълбоко въздух, метна се на земята и си изкълчи глезена. Стана и куцукайки се отправи към скалите. Чу зад себе си остро изсвирване, дращенето се усили. Закуцука напред, колкото можеше по-бързо — дългото копие, което онова същество държеше, не му излизаше от ума.
Огледа се назад и чак тогава забеляза, че стиска меча. Ръката с копието бе издигната, но скалите вече бяха току пред него. Бързо се метна зад тях и чу как острието издрънча върху камъка. Мигом се изправи и продължи напред, после отново се отклони към развалините, през които бе минал на идване.
Шумът зад него не стихваше. Очевидно чудовището можеше да се движи и по-бързо.
Марк се стрелна сред скалите. Дрънченето го следваше, а развалините бяха кажи-речи пред него. Там би могъл да се покатери на нещо, да се скрие някъде — сградата бе по-подходяща за защита от този скален лабиринт.
Заобиколи една голяма канара, застина и едва успя да замахне с меча. Излезе, че и друго чудовище, възседнато от ездач, го е търсило или причаквало. Бе се изправило само на около метър от него, а копието вече се стоварваше върху му.
Пресрещна копието и го отблъсна, после нанесе удар към клатещото се насам-натам същество. То издрънча като камбана и се строполи напред. Марк отстъпи встрани. Остра болка прониза десния му глезен. Скочи към озъбения ездач. Острието на меча се вряза в него и се разнесе писък. Той го изтегли, обърна се и побягна.
Не чуваше никой да го преследва и когато отново се озърна назад, видя, че звярът, останал без ездач, се щура напосоки сред скалите. Пое си дълбоко дъх — и изведнъж земята под него се разтвори. Известно време падаше сред мрака, след това рамото му се удари о някаква твърда повърхност. Мечът се изхлузи от ръката му с дрънчене, но той мигом го сграбчи отново. Отгоре се разнесе рязък звук, сякаш нещо се затръшна. Прах, чакъл и пръст се посипаха върху му. Изведнъж стана светло — потрябва му време, за да свикнат очите му.
Когато най-после успя да различи нещо на ярката светлина, все още не можеше да проумее какво е това пред него.