Марк бавно се надигна.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз не съм ти истински баща. И тя не е твоя майка. Искам да кажа — рождена.
— Не разбирам…
— Нашите деца все умираха. Тъжна работа. Така че когато ни се у даде възможност да дадем дом на едно дете, ние се възползвахме от нея.
— Но кои тогава са рождените ми майка и баща?
— Не знам. Беше точно след войната…
— И аз съм бил сираче?
— Не, според мене, не. Не можах да разбера всичко онова, което изприказва онзи магьосник. Много завъртяно приказваше. Не можели да убият детето на онзи стар дявол, Дет, и го разменили с тебе. Разменниче — така те нарече. Само това знам. Толкова се радвахме, когато те взехме. Животът на Мел стана много по-щастлив. И моят — също. Надявам се, че това няма да промени нищо между нас. Но мислех, че е време да го научиш.
Марк го прегърна.
— Ти си ме искал — каза той след малко. — Това е повече от всичко, което може някой да каже.
— Толкова е хубаво, че те виждам отново. Хайде да се върнем в къщата. В каруцата има ядене и разни други неща…
След вечерята изпиха бутилка вино и на Маракас му се приспа. Скоро след като бащата си легна, Марк се върна в работилницата. „Всички вече трябва да кръжат горе в небето“ — помисли си той, извади останалите уреди и зачака сигнала. Отнесе онова, което бе сглобил на по-открито място и предаде оттам нужните заповеди.
Тъмните силуети на птици започнаха бавно да се реят надолу към земята; засенчваха звездите, очертанията им все повече нарастваха. Той се усмихна.
Бяха му необходими няколко часа, за да разтовари уредите и да отнесе повечето в плевнята. Когато свърши, бе изморен до смърт. Изпрати всички летящи произведения на конвейера си обратно на юг, към своя и техния град. Остави само една птица — нея насочи отново да кръжи в небето, но на много голяма височина.
Тръгна към бараката да си легне, но преди това се поспря за последен път в градинката с плодни дървета.
На другия ден Марк сглоби малка машина, която, както обясни на Маракас, черпела енергия от слънцето. Не успя да го убеди, че в нея няма никаква магия. Това, че не искаше да обясни откъде са се взели частите, само затвърди у баща му това подозрение. Когато разбра, че за Маракас всичко това явно няма значение, той се отказа и продължи да работи по машината. Същия следобед я натовари с оборудване и я подкара по пътя край канала. Връща се специално на няколко пъти за още уреди и приспособления.
През следващите пет дни остана там, далече от фермата. На шестия следобед привърши с работата си и подкара колата към селото. Премина по улицата и спря точно на същото място, където бяха унищожили парната му каруца. Включи няколко електрически вериги и заговори в микрофона:
— Тук е Марк Мараксон! — гласът му прокънтя навсякъде. — Върнах се да ви кажа това, което не искахте да чуете преди. А също и много нови неща…
По прозорците се появиха лица. Започнаха да се отварят врати.
— Тази машина, както и предишната, не е задвижвана от демон. За да работи, тя използва естествените енергии. Мога да направя подобни машини, които да садят, да орат и да жънат, и те ще работят много по-бързо и по-ефикасно от всеки кон. Всъщност, вече съм ги направил. Предлагам съвсем безплатно да снабдя с тях всички ферми в околността ида ви обясня как се използват. Бих искал да превърна земята ни в образец на научно обработвано стопанство, а после — и в център за производство на такива машини. Всички ще за богатеем, като снабдяваме с тях останалата част от страната…
Хората взеха да излизат на улицата. Марк разпозна някои лица, други бяха нови. И да крещеше някой, той не би могъл да го чуе — гласът му заглушаваше всичко:
— Освен това, имам на какво да ви науча за редуването на посевите, за използването на торове и на високотехнологична техника за напояване. Тук равнището на водата винаги е създавало проблеми, така че ще ви дам един пример. Инсталирал съм поредица от автоматично контролирани шлюзове по канавките на изоставената ферма на Брансън, горе, на западния бряг на реката. Искам да дойдете и да видите как те работят съвсем самички — след като обмислите онова, което ви казах. И там няма никакви демони.
Докато говореше, върху колата се посипаха камъни и буци пръст и тор. Те обаче отскачаха, без да й причинят никаква вреда. Той продължи:
— Освен това съм наторил, изорал, обработил и засял една от старите ниви там. Искам да видите колко гладко и равномерно е засята, искам да видите и какъв добив ще даде. Вярвам, че ще се впечатлите…
Четирима мъже се втурнаха напред и подпряха с ръце колата. И четиримата мигом отскочиха и се строполиха на земята.