С бързо тайнствено движение Лейди Лидия беше опърлила върховете на пръстите му, протегнати към малкото вързопче.
— Бързам към кулата — заяви тя — с надеждата, че ще мога да призова някой дракон да ме отведе оттук — ако все още има дракони наоколо. Те обаче не вземат охотно непознати, така че страхувам се, няма какво да дириш там. Аз… съжалявам.
— Вървете — усмихна се той. — Бързайте! Аз мога да се погрижа за себе си. Винаги съм го правил.
Той се поклони, а Лейди Лидия кимна и забърза напред. Смучейки пръстите си, Миша ръкавичка се обърна обратно натам, откъдето току-що бе дошъл. Планът му вече се беше оформил и той трябваше да побърза.
Когато Лидия приближи края на коридора, замъкът започна да се тресе. Докато изкачваше стълбите, прозорецът на площадката над нея се пръсна и през него се заизлива дъждът. Щом стигна до втория етаж и тръгна към витата стълба, водеща към кулата, страшен гръмотевичен трясък заглуши зловещия скърцащ звук на стените. Нищо неподозираща, тя продължи напред.
Изкачи се до средата на стълбата и почувства, че кулата се клати. Стените се напукаха. Отгоре й се посипаха прах и хоросан. Кулата бавно започна да се накланя…
Лейди Лидия рязко смъкна наметалото от раменете си и го уви около вързопчето, обърна се и се втурна надолу — натам, откъдето беше дошла.
Наклонът на стълбата се промени. Вече чуваше ревящите и стържещи звуци навсякъде около себе си. Част от тавана поддаде пред нея и вътре нахлу вода. С крайчеца на очите си Лейди Лидия видя как входната врата отзад бавно се плъзга нагоре. Без да се колебае, тя се обърна и хвърли вързопчето в открилата се пролука.
Светът се продъни под нея.
Когато войската на Джанет Клей нахлу в главната зала на Рондовал през телата на неговите мрачни защитници, от един страничен проход внезапно се появи лорд Дет с обтегнат лък в ръце. Звънна стрела и мина през бронята, гръдната кост и сърцето на Джанет, като го събори в следата на собствените му стъпки. Владетелят на Рондовал хвърли лъка настрани и измъкна скиптъра от широкия си колан. Завъртя го в бавен кръг над главата си и нашествениците усетиха как някаква невидима сила ги отблъсква назад.
Една фигура от тълпата се раздвижи и излезе напред. Разбира се, беше Мор. Жезълът му, пръскащ светлина, се въртеше като огнено колело в ръцете му.
— Намесата ти е неуместна, старче — изръмжа Дет. — Това не е твоя битка.
— Вече стана моя — отговори Мор. — Ти наруши Равновесието.
— Хайде де! Равновесието е било нарушено още преди хиляди години в правилната посока.
Мор поклати глава. Жезълът се въртеше все по-бързо и по-бързо пред лицето му и сякаш вече той изобщо не го държеше.
— Страхувам се от реакцията, която може би вече си предизвикал — каза той. — Да не говорим за това, което може да се случи, ако ти бъде позволено да продължиш.
— Тогава битката е само между нас двамата — рече Дет, свали бавно скиптъра надолу и го насочи към него.
— Не е ли било винаги така? — попита Мор.
Господарят на Рондовал се поколеба само миг. След това каза:
— Предполагам, че си прав. Но тогава нека изпати собствената ти глава!
Скиптърът пламна и от него се стрелна острие от бляскава червена светлина. Старият Мор се наведе напред и то със страшна сила се удари о щита, в който се беше превърнал неговият въртящ се жезъл. Светлината се отрази нагоре и се блъсна в тавана.
С рев, заглушаващ гръмотевичния, огромни парчета се откъснаха от зидарията и се стовариха върху господаря на Рондовал, смазвайки и погребвайки го за миг.
Мор се изправи. Въртенето на огненото колело се забави и то се превърна отново в жезъл. Старецът тежко се облегна на него.
Когато ехото в залата замря, заглъхнаха и последните следи от битката. Бурята също стихна, светкавиците й намаляха, гръмотевиците замлъкнаха.
Артел, един от лейтенантите на Джанет, бавно се придвижи напред и спря, взирайки се в купчината отломъци.
— Свърши — каза той след малко. — Ние победихме…
— Така изглежда — отвърна Мор.
— Наоколо все още има някои от враговете, с които трябва да се справим.
Мор кимна.
— …А драконите? А другите му демонски слуги?
— Те сега са объркани — меко каза Мор. — Аз ще се оправя с тях.
— Добре. Ние… Какъв е този шум?
Известно време се вслушваха.
— Може да е някой номер — каза един от сержантите, на име Маракас.
— Избери си отряд! Върви и разбери! И незабавно ми докладвай!
Миша ръкавичка се сви зад гоблена, близо до витата стълба, която водеше към тъмните подземия надолу. Неговият план беше да се върне в килията си и да се скрие вътре. Един затворник на Дет сигурно би бил единственият човек там, към когото щяха да се отнесат добре. Вече почти бе успял да се добере до целта си, когато вратата поддаде, нашествениците нахлуха и се проведе магическият дуел. Той бе наблюдавал всичко през една дупчица в гоблена.