Сега, когато вниманието на всеки един бе насочено нанякъде, беше идеалното време за него да се изплъзне и да се промъкне надолу. Само че… любопитството му също бе възбудено. Зачака.
Отрядът скоро се върна. Лицето на сержант Маракас беше изопнато — той сковано носеше на ръце вързопа на лейди Лидия, откъдето се подаваха подутите от рев очички на бебе.
— Без съмнение Дет е смятал да го принесе в жертва по време на някой от страшните си обреди, за да осигури победата — предположи той.
Артел се наведе напред и го разгледа. Вдигна тъничката дясна ръка и я обърна с дланта нагоре.
— Не. То носи семейния белег на силата — вижте дракона от вътрешната страна на дясната китка — посочи лейтенантът. — То е потомък на самия Дет.
— О…
Артел погледна към Мор. Но старецът се бе втренчил в бебето, забравил за всичко останало.
— Какво да правя с него, сър? — попита Маракас.
Ардел прехапа устни.
— Този белег — промълви той — означава, че неговата съдба е да стане магьосник. Той е и сигурен знак за разпознаване. Няма значение какво ще бъде казано на детето, докато расте, но рано или късно то ще научи истината. Ако това се случи, на тебе би ли ти харесало да се срещнеш с магьосник, който знае, че си взел участие в смъртта на баща му и в разрушаването на неговия дом?
— Разбирам какво намекваш…
— Така че ще е най-добре да се отървем от бебето.
Сержантът се огледа. След това попита:
— Ами ако предположим, че го изпратим в някоя далечна страна, където никой никога не е чувал за Дома на Рондовал?
— …И където някой ден може да мине пътник, който знае какво е станало? Не. В много отношения тази несигурност ще бъде по-лоша от сигурността на проклятието. Не виждам никакъв изход за малкото. Бъди бърз и милозлив.
— Сър, не можем ли просто да отсечем ръката? По-добре е, отколкото да умре.
— Силата ще си остане в него — въздъхна Ардел — с ръка или без ръка. А и тук днес има твърде много свидетели. Историята ще започне да се разказва и това ще добави и нова болка. Не. Ако на тебе не ти стиска да го направиш лично, все трябва да има някой в тези редици, който…
— Чакайте!
Бе заговорил старият Мор. Той се отърси като някой, който току-що се е събудил, и се приближи към тях.
— Може да се намери начин — каза той, — начин да оставим детето живо и да сме сигурни, че вашите страхове никога няма да се сбъднат.
Той се протегна и докосна тъничката ръчичка.
— Какво предлагате? — попита го Ардел.
— Преди хиляди години — започна Мор — ние имахме огромни градове и мощни машини, както и силни магии…
— Чувал съм ги тези истории — прекъсна го Ардел. — Но как ще ни помогнат те сега?
— Те са нещо повече от обикновени истории. Катаклизмът е истина. След него ние запазихме магията и изхвърлихме по-голямата част от останалото. Сега всичко това прилича на легенда, но и до днес ние имаме предубеждения спрямо неестествените технически неща.
— Разбира се. Това са…
— Остави ме да довърша! Когато става дума за толкова сериозно решение като това, симетрията на вселената изисква то да се развива по два пътя. Съществува и друг свят, много подобен на нашия, където са отхвърлили магията и са запазили другото. Там и ние, и пътят, по който сме тръгнали, са само част от легендите.
— Къде е този свят?
Мор се усмихна.
— В противоположната точка на музиката на нашата сфера — каза той. — Само един такт по-нататък. Точно зад ъгъла, зад който никой не завива. Още едно разклонение на светещата пътека.
— Магьоснически приказки! Това как ще ни послужи? Може ли някой да отиде до този друг свят?
— Аз мога.
— О! Тогава…
— Да. Ако порасне на такова място, детето ще си има своя живот, а силата му няма да има особено значение. Тя ще бъде обяснена, рационализирана и отстранена. Детето ще си намери друго място в живота, каквото тук никой не познава и никога няма да разбере, никога няма да предположи какво се е случило.
— Чудесно. Направете го тогава, щом милостта може да бъде толкова лесна.
— Все пак си има цена.
— Какво искате да кажете?
— Законът на симетрията, за който говорих — той трябва да бъде удовлетворен, ако тази размяна е за постоянно: камък за камък, дърво за дърво…
— А детенце? Да не би да се опитвате да кажете, че ако отнесете това бебе там, трябва да донесете някое от техните деца тук?