— Какво има?
— Аз съм пионка — отвърна шепнешком. — Ти се забърка в това заради мене. Нали се опитваше да ми помогнеш.
— Е, да де… Но рано или късно Марк и аз щяхме да се срещнем и резултатът вероятно щеше да бъде същият.
— Не съм толкова сигурна — отвърна тя. — Ако не бях аз, вероятно щеше да е по-склонен да те изслуша. Само че той ревнува. Можехте да станете приятели — толкова неща ви свързват. Ако се бяхте сприятелили… Помисли си само какъв съюз щеше да стане — магьосник и майстор на изкуството на старите науки; и двамата тръгнали да отмъщават на моята родина! Сега това вече е невъзможно и колелото се върти и ви тласка към битка на живот и смърт. Ами ако ви мразех — и двамата? Това нищо не би променило… сегашния момент.
— А ти мразиш ли ни?
— Проклета да съм, ако ти кажа.
— И нямаше да ти се налага да спиш с мене. След като онова колело се завърти, едно въргаляне в сеното не може да промени движението му.
— Но то би могло да предразположи победителя да ни остави на мира — поради известна привързаност.
— Обаче ако му го кажеш, би могло да има точно обратния ефект.
— Добре, че говоря по принцип — отвърна тя и отново докосна рамото му. — Но, както казах, наистина се чувствам като пионка, а ти искаше да разбереш защо. Що се отнася до последния ти въпрос — не те осведомявах за нищо, просто говорех как биха могли да стоят нещата. Както и да е, и без това нямаше нужда да го задаваш.
— Ти си твърде силна, за да си пионка — каза той. — А знаеш коя е единствената жена на шахматната дъска. Пък ако искаш, можем да спим с меч помежду ни.
— Онова, което искам, далеч не е студеното желязо — отговори тя и се придърпа по-наблизо.
Пол забеляза, че над тях се носи бледосиня нишка, но не й обърна внимание.
„Всякакви номера са позволени — помисли си той. Всякакви ли?“
Отново чу гласовете — тогава, когато плуваше между съня и пробуждането.
— Миша ръкавичке, Миша ръкавичке, Миша ръкавичке…
Да. Не за първи път ги чуваше — слаби, ала настоятелни гласчета, които го викаха; а след като се събудеше, винаги забравяше слабия им хор. Но този път в гласчетата се долавяше повече сила — сякаш най-после щеше да си ги припомни след пробуждането си…
— Миша ръкавичке!
Започна да си спомня къде се намира — проснат в една тайна стая в планината Анвил, неканен гост на Марк Мараксон, иначе казано — на Дан Чейн, техничар от близкото село, нарушаващ всички забрани. Опитваше се да избяга оттук, да се промъкне покрай легионите от джуджета и електронни шпиони. Опитал беше да се научи да лети с една от малките машини — наистина малки, не като бойните — с екипаж от шест души, две оръдия и бомбен запас, които бе видял да излитат и да отплуват по небето във всевъзможни посоки, ревейки с мотори и помитайки с криле всичко около себе си. Не, малка машина, тъкмо колкото да побере него самия и седемте инкрустирани със скъпоценни камъни фигурки, които щяха да му донесат богатство…
— Миша ръкавичке!
Беше на йота и малко отгоре от събуждането, ала пискливите гласчета не го оставяха на мира. Все едно, че…
Опита се. Изведнъж, някъде вътре в себе си, той отговори:
— Да?
— Носим предупреждение.
— Кои сте вие?
Зрението в съня му мигновено се включи. Сякаш бе застанал в средата на схлупена стая, осветена от седем огромни свещи. До всяка от тях стоеше фигура с човешки очертания. Пламъците хвърляха сенки върху лицата и както и да се обръщаше, както и да се взираше, нищо повече не можеше да види.
— Ти спиш, а фигурите са под главата ти — каза най — крайната отляво с женски глас и той мигом разбра.
Четирима мъже, две жени и един, чийто пол беше трудно определим, от червен метал, обкичени на странни места с разноцветни скъпоценни камъни… Сега някак си му говореха:
— Когато наследникът на Рондовал наруши Триъгълника на Инт, ние се сдобихме със сила — обади се втората фигурка на мъж.
— Ние сме духовете на магьосниците, които Дет покори и привърза към тези фигурки — рече третата — висок мъж.
— Сега съществуваме главно, за да служим на него или на наследника му — каза четвъртата — жена с красив сопран.
— Ние виждаме какво е бъдещето и какво би могло да бъде — рече петата — мъж с груб, сумтящ глас.
— Има причина да се намираме при тебе — добави шестата — този с неопределения пол.
— Защото до известна степен можем да влияем върху събитията — завърши мъжът отдясно — седмата фигурка.
— И какво е вашето предупреждение? — попита Миша ръкавичка. — Какво искате?
— Виждаме голяма-голяма вълна, която ще връхлети върху тази равнина — рече първата.