— И този град — добави втората.
— Скоро — обади се третата.
— И ще определи за известно време бъдещето на този свят — продължи четвъртата.
— Трябва да пазим Пол — каза петата.
— В тази точка на Триъгълника — довърши шестата.
Пред него на пода бе разстлана карта. Всъщност, картата си беше част от пода, осъзна той — хитро гравирана върху него. Сякаш от самото начало си е била там. Щом се вгледа в нея, една точка започна да свети.
— Открадни карти, открадни оръжия, вземи летателната машина на Марк и отиди там! — нареди седмата.
— Да взема машината на Марк?
— Тя е най-бързата и има най-големи възможности — рече първата.
— Този Пол не е лошо момче — каза Миша ръкавичка — и аз не му желая злото, но имам намерение, при първа възможност и колкото се може по-бързо да избягам и от него, и от Марк.
— Доброволното ти съдействие би улеснило нещата — обади се втората.
— Но не е абсолютно необходимо — поясни третата.
— Тъй като силата ни нараства — допълни четвъртата.
— Никога преди плячката ми не е приказвала! — възкликна Миша ръкавичка. — Освен един папагал, когато бях малък, но той не се брои. Много искате. Живях живот, изпълнен с опасности, но това беше последният голям риск, който съм поемал някога. Вие сте ми пенсионната застраховка. Не искам да си имам нищо общо с вашата разрушителна вълна.
— Глупак си ти… — вметна петата.
— …като си мислиш, че имаш избор — довърши шестата.
— От деня, в който влезе в Рондовал, ти следваш омагьосан път — каза седмата.
— Ние имаме пръст във всичко, което те доведе до тук — рече първата.
— Дори и в това, че ни открадна — обади се втората.
Миша ръкавичка се изкиска.
— Щом нямам избор, защо ме молите за съдействие? — попита той. — Не. Може и да съм бил доведен тук. Сега обаче мисля, че се нуждаете от моята помощ, а силата ви не е нараснала достатъчно, за да ви я гарантира. Ще рискувам. Отговорът ми е „не“.
Последва мълчание. Усети, че погледите им са вперени в него.
— Умничък си ти — рече третата, — но не позна. Отговорът е, че просто щеше да ни е по-лесно, ако и ти ни съдействаш. Можем да посветим енергията си на други неща, а не на това да те принуждаваме.
— Ще се погрижим да бъдеш подходящо възнаграден — каза четвъртата.
— На мъртвеца награди не му трябват — махна с ръка крадецът. — Не става.
— Онова, което Марк ще построи на този свят, никак няма да ти хареса — обади се петата.
— Че той, този свят и без това никога не ми е харесвал кой знае колко — възрази Миша ръкавичка. — Ама се оправям.
— Тогава, за своя собствена защита се научи да се оправяш и с гранатите. На южния край се упражняват с тях — вметна шестият, неутралният глас.
— …И прибери картите — уточни седмата фигурка.
— Това и без вас си мислех да направя — рече Миша ръкавичка. — Но на онова място, дето ми го показахте, няма да ходя! И няма да се бия там!
Пламъците затрепкаха, стаята се разшири в нищото и той загуби съзнание. Последното, което чу, беше техният смях.
Трите летящи лодки се приближиха предпазливо към замъка Рондовал. Оръдията бяха заредени и се въртяха според кръговете, които описваха машините. Щом кръговете се стесниха, първият боен кораб изстреля снаряд към бойниците. После, в очакване на яростен отклик и трите се подготвиха да се оттеглят и да се прегрупират. Не последва обаче нищо.
Продължиха да кръжат кажи-речи цял час, макар че не стреляха отново. Най-накрая корабите — сега летяха много близо, много ниско — се раздалечиха и се понесоха покрай неподвижно стърчащите кули, а екипажите им занадничаха през прозорците и дупките в стените. После единият от трите бавно се приземи в главния двор. Екипажът не бързаше да излезе. Другите два кораба надвиснаха над него с готови за стрелба оръдия. Мина четвърт час, но нищо не помръдна, освен листата на дърветата и един гущер на стената. Най-после отзад се отвори огромен люк и от него излязоха пет дребни фигурки с насочени пистолети; разпръснаха се в различни посоки и веднага щом намериха прикритие, се проснаха на земята и замряха. След няколко минути се надигнаха и се отправиха към замъка.
Когато се появиха пак, бе изминал повече от час. Сега не бяха толкова сковани, пушките висяха на раменете. Водачът им даде сигнал на останалите два кораба и те веднага започнаха да се снишават. Когато се приземиха, от всеки от тях излязоха по още петима.
Петнадесетте дребосъка стояха и обсъждаха плана на сградата. Най-накрая се втурнаха в корабите и изнесоха по-тежките оръжия, които щяха да инсталират вътре.
По-късно същия следобед, след като си бяха свършили работата, единият от корабите потегли, оставяйки дузина мъже в замъка по един щеше постоянно да дежури във всеки от останалите кораби, другите десет щяха да пазят замъка.