Отлитащият кораб се издигна нагоре по спирала — движеше се по-бързо, отколкото на слизане. Телескопът му обхвана скалистите хълмове, а най-накрая — и гористите долини наблизо. И все пак измина почти цял час, преди пилотът да забележи в горичката малка групичка кентаври.
Корабът веднага се сниши над върхарите на дърветата извън полезрението им. Приземи се на първата срещната полянка. Моторите замряха и люкът се отвори. Петимата пехотинци излязоха и се пръснаха сред дърветата. Пилотът остана в кораба.
Бавно и безшумно те преминаха през гората — също като притаили се хищници, каквито си и бяха, преди да им наложат сегашното културно равнище. Сега се разпръснаха във ветрило като добре организиран ловен отряд, обкръжаващ плячката си. Щом приближиха полянката, започнаха да общуват изцяло със знаци — съобщенията се предаваха от човек на човек по кръга. Заеха позиция, забелязаха какво е разположението на кентаврите и подхванаха бърз и оживен разговор със знаци кого точно да си набележат. После вдигнаха пушките.
Сигналът беше подаден и всеки произведе изстрел. Пет кентавъра подскочиха. Потече кръв. Два от тях мигом се строполиха на земята. Никой от въоръжените мъже не презареди оръжието си. Вместо това се втурнаха напред — използваха прикладите си като боздугани; двама извадиха ножове. Чуха се само няколко вика, ала въздухът изведнъж се изпълни с миризмата на пот и урина.
Един от ранените кентаври неочаквано се надигна и смаза черепа на нападателя с предните си копита. Беше женски. Трима от нападателите се нахвърлиха върху нея и я повалиха. По-лекият от онези два кентавъра, които не бяха ранени, бе овързан. Трима от нападателите метнаха пушките си на рамо и го вдигнаха. Четвъртият презареди и остана назад да ги покрива.
Понесоха товара си през гората. Не срещнаха никаква съпротива. Влязоха в кораба. Люкът се затвори. Не след дълго роторите се превърнаха в трепкащи петна и корабът бавно се издигна, пое курс и полетя на юг. Докато летеше над все по-гъстите гори, набра височина, а скоростта му бавно се увеличаваше.
Лунна птица летеше над тъмната спирала — огромна плоска рисунка сред скалистото плато на другия край на продълговатия остров, далече от пристанищния град. На много места сенките, хвърляни от утринното слънце, нарушаваха рисунъка, а вгледаше ли се човек твърде дълго, цялата рисунка сякаш започваше да плува. Пол размаха ръка пред очите си — сега от нея се протягаха безброй тъмни нишки и още повече замъгляваха образа.
— Там, под земята, се таи някаква сила — отбеляза Лунна птица. — Това ли е мястото?
— Да.
Пол огледа внимателно небесата, после отново погледна надолу. В северния си край рисунката беше нарушена — там нишките се кълбяха като мастило, излято в аквариум.
— Слез там, към онзи край, където горичката прилича на връх на копие. Там е най-близо.
Лунна птица забави летежа си и започна да се спуска. Пол се наведе напред и заоглежда терена. Не след дълго забеляза, че търсеното място беше сложна монолитна постройка. Тъмните линии представляваха непрекъснат отвор отгоре, може би минаващ по цялата дължина на безброй несвързани вътрешни коридори — вероятно за да прониква в тях светлина. Самата постройка се издигаше над земята горе-долу на височина два човешки боя. Щом се забавиха и тръгнаха да се приземяват, Пол забеляза бледата нефритена нишка, която търсеше сред купищата самурено черни и кехлибарени нишки. Някъде отдалече до ушите му долетя слаб рев.
Щом докосна земята, Лунна птица го помоли:
— Изсвири ми още една песен!
— Да не би да те е страх, че никога повече няма да ме чуеш да свиря?
— Шегичка на стар гущероподобен слуга. Драконите винаги си имат причини.
— Добре, добре.
Пол извади китарата си. Не си направи труда дори да слезе.
— Какво правиш? — обади се Нора.
— Концерт по желание — отвърна той и подхвана дълга, протяжна, носталгична балада.
— Благодаря — обади се Лунна птица, когато тя най-сетне свърши. — Поуспокои ме, а и ми напомни за история, която ми разказа веднъж един грифон…
— Боя се, че нямам време да я изслушам. Може да дойдат още от онези метални птици с бомбите…
— Да си забелязал нещо, докато пееше?
— Не. Какво искаш да кажеш?
— Ревовете стихнаха.