Сянката бе минала отляво; той насочи жезъла натам и го вдигна. Пристъпи отново напред и внимателно огледа небето. За разлика от пълното заклинание, което правеше заклинателя напълно невидим, съкратеното създаваше плосък екран, който го прикриваше само от едната страна.
Още една стъпка — и той видя как бойният кораб завива и се отдалечава наляво. Обърна се настрани, нагласи щита и тръгна към дърветата. Ако трябваше да остане неподвижен, имаше начин да отпусне ръката си. Така, както беше…
Прекоси оголената част като се обръщаше, следейки движението на кораба като някакъв слънчоглед с негативни венчелистчета след анти-слънце, изкривяващ светлината, която падаше върху него; най-накрая, когато стигна до дърветата, вече вървеше заднешком.
Застана пред дървото, под което лежаха драконът и момичето, завъртя щита така, че да стане по-голям, вперил очи в трепкащия образ на кръжащия боен кораб в горния десен квадрант на екрана.
Протегна ръка и докосна Лунна птица.
— Сега ще я събудя. След това веднага се скриваме в гората.
— И няма да се бием?
— Може и да не ни се наложи.
— Имам сили да го унищожа…
— Не и ако той те унищожи пръв. Вярвай ми!
Обърна се към Нора и започна да я освобождава от заклинанието за сън, размишлявайки за това колко по-просто щеше да е с Минотавъра, ако можеше да му въздейства по-отдалече. Нора помръдна и го погледна.
— Заспала съм! Ти си ме приспал! Аз…
— Шшшт! — предупреди я той. — Там горе! — посочи с глава. — Звуците се чуват надалече на такова тихо място. По-късно ще ми го кажеш. Взех и втората част. Сега трябва да навлезем сред дърветата. Невидими сме само от тази страна.
Тя вдървено се изправи на крака.
— Много грозен номер беше — рече му. — Втори път няма да ти се оставя.
— Ще го запомня — отвърна той. — А сега да се махаме оттук.
Тя хвърли поглед към кораба в небето, кимна и се обърна. Лунна птица размърда огромното си тяло и бавно, на пръсти се помъкна след тях.
Щом той тръгна, Пол забави въртенето, изтегли въртящите се енергии и освободи заклинанието. Сега дърветата добре ги скриваха. Струваше им се, че са избягнали непосредствената опасност.
Пол седна под едно дърво и сплете ръце под брадичката си.
— Ами сега? — попита го най-накрая Нора.
— Чудя се дали ще мога да смъкна това нещо долу, както направих с онова, по-малкото, там, при пирамидата. Сега, след като съединих двете части, ми се вижда възможно.
— Май си струва да се опита.
— Ще изчакам, докато приближи. Разстоянието май е важен фактор.
Около четвърт час той наблюдаваше кораба, прикрепяйки една след друга сиви нишки с метален блясък към жезъла в ръката си. Най-накрая, когато корабът отново профуча край тях, усети, че е готов.
Издигна жезъла и се втренчи нагоре през дупките сред клонака, сред листата; видя как нишките се обтягат, представи си, че ги чува как пеят, сякаш галени от някакъв космически вятър. Пръчицата в ръката му се затопли. Почувства как енергията изтича.
Известно време сякаш не ставаше нищо. После чуха покашляне и трополене, последвано от неясно съскане. Два от роторите на кораба започнаха да се въртят по-бавно. Корабът се килна на една страна и тогава и третият пропелер замлъкна. Машината мигновено започна да се спуска надолу и Пол разбра, че по-скоро пилотът се опитва да избегне катастрофата, да не се блъсне в земята. Ставите на пръстите му побеляха. Той стисна още по-силно жезъла, изливайки все повече сила в заклинанието си. Откъм бързо губещия височина кораб отново се разнесоха тракащи и кашлящи звуци. Тънък фитил от пушек се издигна изпод обшивката в предния му край. Още два ротора спряха да се въртят и сега той бе само на петнадесет-двадесет метра от земята, близо до западния край на лабиринта.
Само миг по-късно се стовари почти непосредствено до него. Един люк в задната чу част изхвърча. Отвътре изскочиха трима мъже, после — още един, кашляйки. Пол забеляза, че вътре се стрелкат пламъци, а някакви силуети ги удрят и се опитват да ги угасят. Свали жезъла и протегна ръка към Нора.
— Да се махаме оттук. Изгорих им няколко мотора. Няма да могат да ни последват.
Покатериха се на гърба на Лунна птица.
— Сега! Бързай! Отведи ни далече оттук!
— Първо можем да ги довършим…
— Сега те са безпомощни. Нека се издигнем!
Лунна птица се втурна, клатушкайки се, сред дърветата, пляскайки с крила. Щом изскочи на една поляна, се издигна над земята. Някъде отдясно се разнесе вик.
Пол забеляза тримата мъже, които бяха напуснали димящия кораб. Бяха коленичили и се прицелваха. От дулата изскочиха бели кълба дим; той веднага почувства изгаряща болка във врата и се килна върху рамото на Лунна птица. Чу как Нора изкрещя и усети как се вкопчи в ризата му, в колана му. Пред очите му закръжиха тъмни петна, но не изгуби веднага съзнание. До ушите му стигна далечно бумтене. Вратът му беше мокър.