Отново го спряха пред обраслия с бурени и обвит с лози вход. После ножът се стрелна напред и той започна да го разчиства.
Едва когато се приближи до едно широко стълбище, забави ход и най-сетне спря и огледа сцената под и пред себе си. Сумрачна светлина влизаше през една неравна дупка в покрива, където няколко каменни блока се бяха откъртили — вероятно вследствие на някакво земетресение…
В дъното на стаята под него имаше ниска каменна стена. Зад кея се простираше мракът на кладенец. Отпред стоеше умален модел на самата стъпаловидна сграда — съвсем точно копие с каменни статуйки и барелефи. Върху него, в разпадаща се оранжева кошница, лежеше тесен цилиндър, дълъг около педя и половина. Излъчваше бледа зеленикава светлина. Миша ръкавичка се възползва от временната почивка, за да вдиша дълбоко влажния въздух и да се наслади на прохладата…
— Това, крадецо, е нещото, което трябва да откраднеш!
И пак онази свещ. И пак заповед.
— Цилиндърът?
— Да.
— Защо си правите труда да ми го казвате? Вие дърпате конците…
— Вече не. Сега ще те освободим. Що се отнася до тези работи, вродената ти хитрост и рефлексите ти надминават всичко, което ние можем да те накараме да извършиш.
Изведнъж той вече беше свободен. Избърса чело, поотупа дрехите си и падна на колене. Дишаше тежко. Рефлексът му го накара да замълчи — щом щеше да върши работа… Мислено отправи най-належащия въпрос:
— Защо е толкова трудно да изкачиш тези стъпала, да прекосиш, стаята и да вземеш онзи цилиндър? Кой ще ми попречи?
— Звярът, който живее в кладенеца.
— Кой е той? Какво може да ми направи?
— Ако забележи присъствието ти, ще се надигне и ще се опита да предотврати кражбата. Той е огромен пернат змей.
Миша ръкавичка затрепери. Уви ножа в наметалото си и внимателно го постави на каменния под. Покри лице с ръце, разтри очи, потърка чело.
— Това изобщо не е честно! Работя само когато съм в отлична форма, а не когато съм полумъртъв от умора!
— Този път няма друг начин.
— Мътните да ви вземат!
— Губим време. Ще го направиш ли?
— Имам ли наистина избор? Ако съществува справедливост…
— Тогава започвай!
Миша ръкавичка отпусна ръце и се изправи. Приседна на стъпалото и оправи ботушите си. Прокара пръсти през косата си, избърса длан в панталоните и взе ножа. Изправи се.
Метна се безшумно към лявата страна на стълбището. Обърна се настрани и започна да се спуска по стъпалата — бавно и без да издава нито звук.
Щом слезе долу, застана напълно неподвижен и се ослуша. Да не би това леко, почти недоловимо шумолене да идваше от кладенеца? Да. Ето го пак; сега спря. По-добре ли ще е да се метне напред, да грабне цилиндъра и да побегне? Колко ли голям беше този змей, колко ли беше бърз?
Не дойдоха никакви отговори и той реши, че и неговите догадки не са по-лоши от тези на мъчителите му. Направи крачка напред и отново спря. Тишина. Направи втора крачка. Да, онова нещо съвсем определено сияеше. Сигурно точно това търсеше Пол и нямаше време да стигне дотук. Защо не? Приближаващите кораби на Марк? Вероятно. И докъде ли щеше да стигне Миша ръкавичка, дори и да успееше да офейка с плячката? Дали седемте фигурки си бяха наумили нещо за него? Или най-накрая щеше да е съвсем свободен да прави каквото си иска?
Още една стъпка… Нищо… Още две, бързи…
Шумолене — сякаш люспи се търкат о камък…
Успя да потисне треперенето и пристъпи напред върху купчинка отломки. Шумоленето продължи — сякаш нещо огромно и навито бе започнало да се развива.
— Гранатата! Метни една в кладенеца! Просни се по очи! Прикрий главата си!
Направи каквото му беше наредено. Ръката му хвана гранатата, после тя полетя във въздуха. Метна се зад пиедестала и успя да съзре огромната, ярка, увенчана с корона от пера глава, която се надигаше над ниския зид, огромните немигащи очи, тъмни като ями, обърнати към него, зеления израстък между тях като блестящ смарагд. След това взрив разтърси сградата.
Огромен каменен блок падна от тавана в левия ъгъл на стълбището; последва го водопад от чакъл и пръст, частици прах затанцуваха в светлинните лъчи. Оранжевата кошница се катурна и жезълът се изтърколи от нея. Удари се о последното стъпало на малката пирамида, отскочи и се търкулна точно до лакътя на Миша ръкавичка.
— Успя! Грабвай го и бягай!
Той се огледа, забеляза го, грабна го и се изправи на крака.