— Късно е! — отвърна той, стиснал жезъла в лявата си ръка, а ножа — в дясната. — Не е мъртъв!
Избухналото съскане заглуши последното трополене на падащи камъни. Главата с корона от оранжеви, червени и розови пера се клатушкаше като замаяна, но твърдо напредваше към него — твърде бързо, че да може да избяга.
— Цели се в скъпоценния камък между очите!
Той са дръпна назад, издигна ножа. Знаеше, че има само един-единствен шанс.
Змеят се хвърли срещу него.
И той направи същото.
Те експлодираха на зазоряване — гадеше им се, в ушите им звънтеше, пулсът им биеше учестено. Пол се наведе напред и погледна надолу към плажовете, заобикалящи обилната тропическа растителност.
— Слизай долу, Лунна птицо! Едвам се държим!
Лунна птица се заспуска бавно.
— На плажа ли да кацна?
— Да. Искам да се изкъпя, да ям, да се поразкърша.
— Пол, аз не мога…
— Знам. И аз не мога. Изчакай само минутка.
Лунна птица внимателно се приземи. Те се плъзнаха надолу и се проснаха неподвижни на пясъка. След малко Пол протегна ръка и погали Нора по косата.
— Добре се справи…
— И тебе си те биваше — потупа Лунна птица по врата. — Хубаво шоу.
— Къде сме? — попита Нора.
— Колко път остана?
— Ще стигнем там, преди да се е издигнало слънцето.
— Добре. До обяд ще стигнем — обърна се той към Нора.
След малко се съблякоха и се изкъпаха в океана. После почистиха дрехите си, докато Лунна птица преследваше и ядеше дребни животинки, които квичаха сред дърветата. Тяхната закуска беше много по-тиха, докато гледаха сгрените от слънцето вълни и пламтящите облаци.
— Как ми се иска ужасно дълго да спя! — каза тя най-сетне.
— Доста работа ни се отвори напоследък.
— Когато всичко свърши, какво смяташ да правиш?
— Ако съм жив — отвърна той, — ще ми се да изчета останалите книги в библиотеката на баща ми.
— И после какво ще правиш с цялото натрупано знание?
— Гледам на това като на край, не като на средство. Не знам какво ще правя после. О, иска ми се да възстановя Рондовал, разбира се, независимо дали ще остана там, или ще замина.
— Ще заминеш ли? Къде?
— Не знам. Но веднъж вървях по златен път, който водеше към какви ли не чудновати места. Може пък някой ден пак да тръгна по него и… да видя какво ще стане…
— А ако тръгнеш, ще се върнеш ли?
— Мисля, че съм длъжен. Възприемам твоята земя като дом повече от всички места, където съм живял някога.
— Хубаво ще е да направиш такъв избор…
— Ако остана жив — повтори той.
Когато Лунна птица се завърна, те се протегнаха, изтупаха дрехите си от пясъка и се качиха на гърба му, хванати за ръце. Слънцето беше изгряло и джунглата изглеждаше по-зелена. Издигнаха се отново и не след дълго Лунна птица вече се носеше на юг.
Беше почти пладне, когато съзряха стъпаловидната пирамида, приближиха я и започнаха да кръжат над нея.
— Може би сме закъснели — установи Лунна птица.
— Какво искаш да кажеш?
— Сред дърветата има кораби като онзи, който ти разруши.
— Не ги виждам.
— Усещам топлината им.
— Колко са?
— Преброих шест.
— Чудя се откога ли са тук? Може да е засада.
— Сигурно. Какво да правя?
— Трябва да взема това парче…
Експлозия разтърси пирамидата.
— Какво… — обади се Нора.
— Сниши се и премини бързо над сградата. Искам да огледам по-добре.
Лунна птица описа кръг и започна да се снишава. Пол се вгледа в джунглата — все още не можеше да види корабите, за които му говореше драконът. Щом слязоха още по-ниско, обърна очи към пирамидата. По страните й се плъзгаха буци пръст, на едно място се бе отворила дупка. Над сградата като дим се издигна облак прах.
— Богове! — викът на Нора се извиси над вятъра. — Какво става?
От един отвор в отсрещната стена на пирамидата току-що бе изскочил дребен човек в черни дрехи и бе хукнал да бяга. Мигове по-късно след него се стрелна огромна перната глава. Издигна се, поклащайки се, езикът й блестеше като кървав огън. Тялото се изнизваше толкова бързо, че главата сякаш всеки миг щеше да се стовари върху човека.
— Лунна птицо! Спри! Върни се! Нефритената нишка… Жезълът е у онзи!
Лунна птица вече забавяше полет и започна да се извръща. Тялото му ставаше все по-топло.
— Змеят от кладенеца! Винаги съм искал да го срещна… Скачайте от гърба ми и тичайте веднага щом го нападна! Вземете и онова, което искате да запазите.