— Да нападаш? Не! Недей!
— Трябва! От векове го чакам! А и това е единственият начин да спася и човека, и твоя жезъл!
Пол го заудря с юмруци, но Лунна птица май изобщо не го усещаше.
— Бъди готова да скочиш и да бягаш! — извика той на Нора, окачи на рамото си калъфа с китарата и сграбчи кошницата с бутилките вода.
Змеят чу вика и изви глава нагоре. След миг Лунна птица се стовари върху гърба му. Пол се плъзна на земята и хукна да бяга. Зад него се надигна кански рев и съскане. Усети, че го облива топла вълна. Видя как тялото на гигантския змей се извива към него. Отскочи и се огледа за Нора. Тя не се виждаше никъде. Но дребничкият човек с жезъла се бе спънал и тъкмо се изправяше. Двамата се забелязаха в един и същи миг и Пол позна Миша ръкавичка.
— Нора! — изкрещя той. — Виждаш ли я някъде?
Миша ръкавичка махна към дърветата от другата страна на люспестия вихър. Нора очевидно бе скочила или бе отхвърлена в противоположната посока. Той се затича, заобиколи Миша ръкавичка, после и мястото, където Лунна птица, увит от шарена спирала, бе започнал да изплюва течност върху виещия се свой противник. Избухна пламък. Пол побягна и усети миризмата на горяща перушина. Почти в същия миг съзря Нора, обкръжена от голяма група ниски, набити мъже — приличаха на онези, които бе видял в планината Анвил. Неколцина от тях лежаха неподвижно сред тревата, а лявото рамо на Нора беше окървавено. Видя, че я обвиват черни жици. После я заблъскаха към дърветата.
В този миг борещите се влечуги се търколиха към тях и те побягнаха.
Събраха се заедно сред високата растителност на изток. Пухтяха, облегнати на увитите от лози и обрасли с лишеи дървета.
— Бързо! — Пол протегна ръка. — Дай ми жезъла! Трябва ми!
Миша ръкавичка му го подаде — тънко, дълго парче. По него имаше облаци, луна, звезди, а над тях — небесен дворец. Над високите му кули кръжаха ангелски духове. Докато се опитваше да го постави на мястото му — в края на другите две парчета, Пол на два пъти го изпусна. Най-накрая успя.
Чувството за сила, което го обля в този момент, беше огромно. Ръцете му станаха уверени, зави му се свят. Той се изправи.
— Трябва да ги проследим заради нея — обърна се той отново с лице към мястото, откъдето идваше грохот и рев. Посочи наляво. — Ако се върнем на поляната и сме по-далече от битката, можем по-бързо да претърсим джунглата.
Миша ръкавичка кимна и вдигна ръка.
— Не мисля, че ще успеем, но според мене, тя засега е в безопасност.
— Какво искаш да кажеш?
— Доста добре ги познавам тези джуджета. Ако не бяха получили заповед да не я убиват, досега щеше да е мъртва. Дошли са тук с летящите си кораби и без съмнение ще я отведат на един от тях. Сигурно вече са се добрали до някой.
— А аз си мислех, че са дошли заради мене… Или за последното парче от жезъла…
— Да, но сега, след като то е у тебе, те по-скоро биха те отбягвали. Тя сигурно е била втората им цел — по всяка вероятност Марк я е взел за заложница.
— Какво искаш да кажеш с това „по всяка вероятност“?
— Ами нали знаеш — и Марк я харесва…
— Знам, знам — отвърна Пол. — Давай да се махаме.
Вдигна жезъла, от него изскочи ослепителна бяла светкавица и проряза път сред джунглата. Той веднага тръгна напред.
Когато стигнаха до полянката, видяха, че Лунна птица и пернатият змей, оплетени един в друг, неподвижни, се бяха притиснали към стената на пирамидата. Змеят все още беше увит на спирала около дракона, захапал лявото му рамо, а зъбите на Лунна птица се бяха впили в гърба на змея.
Щом двамата мъже се обърнаха и тръгнаха наляво, влечугите изведнъж се размърдаха и земята се разтресе. Опърленият змей се просна на земята, а Лунна птица, освободил крилете си, се издигна във въздуха. Извиващият се негов противник все още беше впил зъби в рамото му. Пол се извърна и вдигна жезъла.
— Не! — думата трепна по зелената нишка, която изведнъж се протегна между Лунна птица и него. — Това си е само между нас! Стой настрана!
Без да спира, Пол продължи да върви към мястото, където бяха натикали Нора в джунглата. Миша ръкавичка го следваше по петите. Разнесе се нов рев. Не след дълго завоня на изгорена плът. Пол не се обърна назад.
Стигнаха мястото, където труповете лежаха сред почервенялата трева. От единия стърчеше ножът на Нора. Сега, когато бяха далече от борещите се чудовища, други шумове стигнаха до ушите им — иззад дърветата се носеше механично жужене.
Тъмна сянка са издигна във въздуха на юг от тях. Почти веднага я последваха още две.