… Зрението му стана двойно. Сега зад прозореца имаше два разделени пейзажа. Половината град все още беше ярък и примамлив. Другата половина бе сива и мрачна, въздухът бе изпълнен с пепел и с жълтеникавите пипала на мъглата. Нестройни стържещи шумове като от търкане на някакви тежки машини, придружени от вълна зловонни миризми, дразнеха слуха му. По сградите се бяха полепили влажни, болнави цветни петна. Реката беше кална. Комините на корабите бълваха мръсотия във въздуха…
Отдръпна се назад, отново се обърна към едрия мъж и откри, че и той се е удвоил. Човекът отдясно не се бе променил. Този отляво беше още по-червен, лицето му бе отчасти скрито в сянката, очите му проблясваха със зли пламъчета.
— Какво има, синко? — питаше той.
Марк не можеше да произнесе и дума. Извърна се леко към прозореца и махна с ръка — и откри, че пейзажът вече не беше раздвоен. Лявата страна бе заела цялото му зрително поле. В този миг и образът на баща му се обедини — остана само по-тъмният…
Докато ръкомахаше като луд, Марк се опита да му обясни какво е станало. Изведнъж над хоризонта се появи дракона и започна да се приближава към тях. Яздеше го Пол…
— Ох, той ли? — обади се тъмната фигура до него. — Големи неприятности създава този човек. Отдавна да съм го унищожил. Идва да те разгроми. Дръж се…
Марк гледаше как фигурата става все по-голяма и най-накрая безшумно се врязва в стената и се насочва към него. Някъде отстрани се чу почукване, което ставаше все по-силно. Всичко около него започна да се разпада и той полетя надолу…
Изправи се в леглото си, потънал в пот. Чукането продължаваше. Стана и светна лампата, въпреки че лявото му око виждаше всичко ясно. Уви халата около раменете си, приближи се до вратата и я отвори. Дребосъкът се дръпна назад и му протегна някакъв лист.
— Помолихте да ви донесем това веднага щом дойде, сър. Той го погледна и го пусна.
— Значи, хванали сме Нора, а Пол е успял да се измъкне с жезъла…
— Да, сър. Вече летят насам с нея.
— Добре. Предупредете силите в Рондовал, че може да е тръгнал натам — той се вгледа в нощта, покрай новия си кораб. — По-добре да проверя доколко сме мобилизирани. Връщай се на поста си.
— Да, сър.
Когато се облече, вдигна снимката от нощната си масичка и дълго се взира в нея.
— Ще видим кой ще падне.
Когато наближиха Рондовал, караше Миша ръкавичка.
— Изобщо не проумявам как можеш да изглеждаш така отпочинал — отбеляза той — след толкова кратка дрямка. И аз подремнах, но не ми помогна много след този твой къс път, мътните да го вземат…
Огледа разхвърляната кабина и набърчи нос.
— Май извличам някаква енергия от жезъла — обясни Пол. — Все едно, че имам допълнителен бял дроб или сърце, или и двете. И…
Над бойниците се издигна облак дим.
— Това пък какво е? — попита Миша ръкавичка.
Появиха се още два.
— Много ми прилича на стрелба. Дръпни се надалече. Не ми се ще да… — корабът се разтресе — …да рискувам — довърши Пол, стегна се и стисна жезъла в десницата си.
Миг по-късно те вече падаха надолу. Кабината се изпълваше с дим.
— Изпуснахме ли го от контрол? — изкрещя Пол.
— Не съвсем — отвърна Миша ръкавичка, — но не мога да го издигна! Ще се опитам поне да не се разбием в скалите! Може би сред онези дървета ей там… Не можеш ли да направиш нещо?
— Не знам.
Пол вдигна жезъла и притегли нишките през стените. Отново му се стори, че седи в центъра на огромна триизмерна паяжина. Всички нишки започнаха да пулсират в такт с туптенето на китката му, което все повече се засилваше. Корабът като че ли забави падането си.
— Ще отминем скалите! — викна Миша ръкавичка.
Пот изби по челото на Пол. Бръчките между очите му станаха по-дълбоки.
— Ще се разбием!
Последен изблик на сила изтече от жезъла по нишките. После пред тях се изправиха върховете на дърветата; врязаха се в клоните и започнаха да ги трошат. Натъкнаха се на клон, който не поддаде и подскочиха нагоре. Обшивката на кораба под тях се разкъса, но те изобщо не забелязаха.
Когато Пол се събуди, ръцете му бяха вързани зад гърба. В главата му кънтеше; веднага я изпълни споменът за всичко, което бе станало току-що и той не отвори очи. Чуваше гласове, миришеше му на коне. Последва тропот на отдалечаващи се копита. Ако онзи, който ги бе свалил, бе дошъл тук на кон от замъка, фактът, че не са ги убили веднага, като че предполагаше някакъв шанс. Пробва ремъците — бяха много здрави. Зачуди се от колко ли време е в безсъзнание и дали Миша ръкавичка е оцелял след катастрофата. Ами жезълът… Къде беше жезълът?