Известно време не се случи нищо — той разбра, че Дим сигурно е спала в някоя по-далечна пещера. Надигналите се звуци ставаха все по-силни — създанията се изправяха, протягаха се, едни възсядаха други. Най-накрая го връхлетя звук, подобен на извил се вихър. Огромен къс мрак се отдели от далечните сенки, хвърли се към него и тихо спря отпреде му.
— Поздравявам те, Пол Детсон! Аз съм готова.
— Здравей и ти, Дим! Ако мога да те яхна, веднага потегляме.
— Качвай се. Готова съм.
Пол се изкачи на раменете й и я възседна. Вдигна жезъла и светлината затанцува из пещерата.
— Следвайте ме! — заповяда той.
После се обърна към Дим:
— Сега! Да тръгваме!
Дим беше по-дребна от Лунна птица, но явно беше по-бърза от него. Само след няколко мига те вече летяха и бързо напредваха. Пол се огледа назад. Не можеше да различи Миша ръкавичка в нишата, но виждаше как събудилите се черни силуети се вдигат като сажди във въздуха.
— Ще ни изпееш ли бойна песен? — помоли Дим.
И Пол с изненада осъзна, че вече е запял.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Птиците, изпратени, за да разберат кой е нападнал Рондовал и как се развиват нещата, бяха първите, видели полета на драконите. Те излитаха от северната скалиста урва под замъка и се издигаха нагоре кръжейки, завиваха на запад и се подреждаха в ято, тъмнеещо на фона на небето. Отлитаха на юг, водени от мъж, възседнал лъскав сив дракон, вдигнал в десницата си сияещ жезъл. Щом отлетяха, слънцето залезе. Металните птици се издигнаха и се раздалечиха наляво и надясно, за да могат да ги проследят.
Марк изпрати войски на различните обекти. Асансьорите непрекъснато сновяха нагоре-надолу и пренасяха танкове и артилерия от складовете долу към улиците на града. Раздадоха на защитниците оръжия и муниции. Всички налични летателни апарати бяха екипирали и подготвени за бой. Конвейерите спряха и работниците се отправиха да получат оръжие.
Марк огледа екраните в центъра за наблюдение, показващи идващото ято от най-разнообразни ъгли.
— Щеше ми се да зная какво могат тези — отбеляза той пред капитана, изправен до лакътя му. — Май са по-близо, отколкото ми се иска. На кого да му хрумне, че толкова бързо може да вдигне такава невероятна армия? Да му се не види и магьосникът! Изпратете им дузина бойни кораби на зазоряване. Шест да ударят по левия фланг при изгрев слънце, а други шест да атакуват отгоре. Сигурно ще ги изгубим, но искам да видя по какъв начин.
— Тъй вярно, сър!
Марк се позамисли дали да не извика Нора, но се отказа. Вместо това отскочи до лабораторията и провери дали вече е възможно объркването на сетивните възприятия в широк обхват. Съмняваше се, но от този проект можеше и да излезе нещо.
— По дяволите! — помисли си той. — Още година и никога няма да може да прекоси пустинята! Имам проекти за повече машини, отколкото са пръснати наоколо. Но не мога достатъчно бързо да ги произвеждам… Дявол да го вземе!
Лещата му сияеше в бледожълто под съвършено чистото небе — звездите намигаха, топлият ветрец близваше бузата му като обичлив тигър. Изведнъж заваля дъжд от метеорити. Минути наред той ги гледа, без да обръща внимание на клатушкащата се под краката му платформа както и на напъните на машините, бездействали толкова отдавна.
Пол напредваше през нощта. Силата на жезъла му беше и питие, и храна, и сън. На зазоряване ги връхлетяха бойните кораби на Марк. Пол накара ятото да се разпръсне, отдели две групи от по десет дракона да се разправят с нападателите и продължи. По-късно го застигнаха шестнадесет дракона, но се наложи два от тях да бъдат изоставени — раните им не позволяваха да поддържат скоростта на останалите. Издигна цялото ято на по-голяма височина и започна да го източва в дълга редица. През утринната мараня земята под тях сякаш се огъна за миг.
Забеляза идващото насам ято от въздушни кораби, тъкмо когато на хоризонта се появи планината Анвил.
— Унищожете колкото е необходимо, за да си пробием път — нареди той. — Но не си играйте много-много с тях. Съмнявам се, че биха бомбардирали или обстрелвали собствения си град, докато ние се бием с неговите защитници. Унищожете всичко върху планината, което ни се съпротивлява. После изгорете града. Само това момиче — и той плъзна мисления образ на Нора по нишките — трябва да остане невредимо. Ако я видите, закриляйте я. А този — последва и образът на Марк — си е мой. Повикайте ме, ако го видите!
Връхлетяха върху машините и не след дълго се разнесоха изстрели. Малко след това над корабите като порой се изля драконовото повръщане. Огньове изпъстриха земята, отломки и падащи трупове се понесоха из въздуха. Корабите бяха много, но екипажите им не можеха да презареждат бързо оръдията, а и прицелът им не бе съвършено точен. След неколкоминутна битка стана ясно, че няма да успеят да спрат силите на Пол. Когато най-после наближиха планината Анвил, ятото дракони беше намаляло, но въздушните сили на Марк бяха разбити.