Връхлетя го облак дим. Облегна се на парапета и той поддаде…
Пол спря да свири и се строполи на колене. Механично прибра китарата в калъфа. После запълзя към Нора. Сградата се килна още повече. Нещо силно го затегли надясно. Стигна до девойката и постави ръка на рамото й.
— Опитах се да го спася…
— Знам.
Тя отдръпна длани от лицето си, прегърна го леко и погледна към парапета.
— Знам…
— Бързо, Пол! Сградата ще рухне!
Погледна нагоре — не можеше да повярва. Огромен черен силует се спускаше през дима.
— Лунна птицо!
— Качвай се веднага, щом се приземя. Остават само мигове…
Огромният дракон кацна до тях. Големи живи рани покриваха раменете и гърба му. Пол побутна Нора да се качи върху него, метна на рамо калъфа с китарата и я последва.
— Как…
— Онзи, на име Миша ръкавичка. Мога да говоря с него — заобяснява Лунна птица, щом се издигнаха. — Лежи ранен в Рондовал. Кентаврите се грижат за него. Твоят людоед унищожи всички натрапници — само двама в корабите не можа. За късмет Миша ръкавичка имаше оръжие, дето поразява отдалече. Каза, че щял да ти гостува, докато се оправи. Той ме изпрати да дойда тук.
Щом се издигнаха по-нависоко, Пол призова нишките — колкото можа — и ги стисна за миг.
— Свърши се — каза той. — Връщаме се у дома.
Тук и там оцелелите му слуги започнаха да се издигат.
Хвърли поглед надолу, към кипящото сърце на кратера.
„…Ако запратя вътре седемте фигурки — помисли си той, — ще бъда ли свободен?“
— Глупак! — избликна глас от внезапен пламък. — Глупак си, щом си мислиш, че ние — най-окованите от всички — сме поне толкова свободни, колкото си ти…
Пламъкът стихна. Пол се обърна и загледа как димящата планина се смалява все повече, докато Лунна птица пляскаше с криле в небето…
— Още не съм приключил с учението — каза той. — Но за днес уроците ми бяха достатъчни.
Нора се бе свила пред него, но дишането й беше нормално. Настани я по-удобно. Загледа се в залязващото слънце и усети, че се чувства по-стар… и много изморен, макар да знаеше, че не може да си позволи да заспи задълго. Протегна ръка и докосна една от раните на Лунна птица.
— Радвам се, че поне един мой приятел е спечелил някаква битка — рече той.
По-късно изгряха звездите и Пол ги гледаше през целия път — докато най-накрая стигна дома си и утрото.