Сандра Браун
Размяната
Първа глава
Мелина Лойд изпрати въздушни целувки към бузите на близначката си.
— Поръчах италианско бяло вино. Студено, леко и с не твърде силен аромат, чиято миризма се долавя отдалеч, според сервитьора. Впрочем той идва.
Джилиън седна срещу нея. Сервитьорът й поднесе чаша „Пинто Гриджо“ и неволно заля ръката си, докато учудено въртеше обръснатата си глава ту към едната, ту към другата.
— Мили боже!
— Близначки сме — каза Джилиън, преди да й зададе въпрос.
— Нямам думи. Приликата е направо умопомрачителна.
Мелина хладно му се усмихна.
— Сестра ми би искала да поръча питие. Ако е удобно.
Тонът й, леден като виното, прогони захласването му.
— Разбира се — каза той и застана мирно като войник.
— Извинете. Какво да бъде, госпожо?
— Сода с много лед и резенче лимон, ако обичате.
— Ще донеса питието ви „prontamente“1 и ще ви изредя специалитетите на заведението за днес.
— Нямам търпение — промърмори Мелина, когато той се отдалечи.
Джилиън се наведе напред и прошепна:
— Що за дума е „prontamente“?
— А „умопомрачителна“?
Сестрите се засмяха в един глас.
— Радвам се да те видя усмихната — сподели Джилиън.
— Когато влязох, ми се стори в доста мрачно настроение.
— Малко съм ядосана — призна Мелина. — Тази сутрин трябваше да откарам една писателка до летището навреме за полета в пет и петдесет и осем. Пет и петдесет и осем! Зная, че резервират полети по такова нечовешко време само за да дразнят съпровождащите ги лица.
— Кое беше ранното пиле? Някоя известна авторка?
— Забравих името й. Първата й книга се казва „Да се държим с децата си като с домашни любимци“. Подзаглавие: „Удивителни резултати“.
— Двегодишните хлапета сядат и лаят по команда?
— Не зная. Не съм я чела. Но доста хора проявяват интерес. В момента е на трето място сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.
— Сигурно се шегуваш.
— Кълна се в Бога. Всяко добре рекламирано издание се продава. В наше време дори аз бих написала книга, ако намеря интересна тема. — Замисли се за секунда-две. — Може би за известните и скандални личности, които съм срещнала и изтърпяла за един ден. Но навярно след това ще ме съдят.
Сервитьорът се върна със содата на Джилиън и малък сребрист панер с хляб. Изрецитира списъка сложни названия, който съдържаше повече прилагателни, отколкото ястия, и се оттегли с въздишка на недоволство, когато поръчаха авокадо, пълнено със салата от скариди, избрано от напечатаното меню.
Мелина побутна панера към Джилиън и тя отчупи четвърт питка, поръсена с натрошени ядки.
— А какво ще кажеш за живота на едноличните близнаци? Би могла да пишеш за това.
— Има твърде много материал. Темата трябва да бъде стеснена.
— За и против еднаквото облекло?
— Може би.
— Съперничеството за вниманието на родителите?
— Това е по-подходящо. А какво ще кажеш за телепатичната връзка? — Мелина погледна Джилиън над ръба на чашата си, докато отпиваше глътка вино. — Благодарение на която усещам, че днес сестра ми е доста угрижена. Какво има?
Преди да отговори, Джилиън изтупа питката и изтри праха от ръцете си.
— Направих го.
— Кое?
— Знаеш за какво говоря. — Сниши глас: — Това, за което умувах през последните няколко месеца.
Мелина едва не счупи чашата с превъзходно италианско вино. Сивите й очи, напълно еднакви с тези на сестра й, се сведоха към скута на Джилиън, скрит под масата.
Джилиън се засмя.
— Няма да проличи скоро. Всъщност дойдох направо от клиниката.
— Искаш да кажеш, че си го направила днес? Току-що? Значи може би скоро ще мога да се нарека бъдеща леля?
Джилиън отново се засмя.
— Предполагам. Ако малките приятелчета свършат работата си както трябва и плавайки по течението, попаднат, където трябва.
— Господи, Джилиън! — Мелина бързо отпи глътка — значи наистина си го направила. Държиш се толкова… нормално. Спокойно.
— Гинекологът би се радвал да го чуе. Непрекъснато ми повтаряше да се успокоя, а не можех. Първо, скобите бяха толкова студени, че съвсем не допринасяха за спокойствието ми. Второ, от месеци мислех за това. Не бе лесно взето решение.
Изкуствено оплождане със сперма от анонимен донор. От няколко месеца Джилиън се бе опитвала да прецени вероятностите и рисковете. Мелина бе убедена, че сестра й е прекарала часове в размисъл, но не можеше да се отърси от някои свои опасения.
— Обмисли ли го от всяка гледна точка, Джилиън?
— Мисля, че да. Надявам се. Въпреки че може би има още гледни точки, за които не подозирам.