Всъщност би предпочел да шофира сам от уединената област Търтъл Крийк, където се намираше „Меншън“, незабелязано, по тих, заобиколен път. Имаше адреса и разчитайки само на вроденото си чувство за ориентация, лесно би намерил хотел „Адолфъс“.
Но от организацията, която щеше да му връчи наградата, бяха настояли да изпратят придружител.
— Тя ще бъде не само ваш личен шофьор. Има връзки с медиите и познава всички местни журналисти — бяха го уверили те. — Ще бъдете доволен, че ви съпровожда Мелина Лойд. Иначе почитателите биха ви обсадили.
Докато излизаше от хотела, към него се приближи жена.
— Полковник Харт?
Беше облечена със семпла, но елегантна и навярно доста скъпа вечерна рокля. Слънчевата светлина придаваше разноцветни оттенъци на косите й, които иначе изглеждаха тъмни почти колкото неговите. Бяха прави и разделени на път, без бретон. Носеше слънчеви очила.
— Вие навярно сте мис Лойд?
Тя му подаде ръка.
— Мелина.
— Тогава наричайте ме Чийф.
Размениха усмивки, докато се ръкуваха.
— Харесвате ли стаята си? Надявам се да сте доволен.
— Напълно. Дори намерих поднос с плодове и бутилка шампанско. Персоналът се отнася с мен като с крал.
— С това са прочути.
Кимна към автомобила „Лексъс“, последен модел, който ги очакваше в края на сенчестата алея. Портиерът вече бе отворил вратата. Мелина Лойд даде щедър бакшиш на младежа.
— Приятно пътуване, мис Лойд — каза той и им помаха.
— Сигурно често гостувате тук — предположи Чийф.
Мелина се засмя.
— Не аз. Неколцина от клиентите ми отсядат в този хотел. Най-известните — добави тя и закачливо го погледна. — Когато реша да си позволя малко лукс, обичам да идвам на обяд. Приятно ми е да наблюдавам хората, а и правят чудесна мексиканска супа.
— Ще запомня това.
— Нагласете климатика, както предпочитате.
Тъмните коси се развяха над раменете й, когато завъртя глава, за да провери дали е безопасно да завие. Той усети свежия й аромат.
— Така е добре, благодаря.
— В колко часа пристигнахте в Далас?
— Около два следобед.
— Чудесно. Имали сте време да си отдъхнете.
— Поплувах в басейна.
— Не беше ли твърде хладно?
— Не и за мен. Преплувах няколко дължини. Погрижих се за тена си.
Тя спря на червен светофар и извърна глава:
— За тена си? Това индианска шега ли е?
Чийф се засмя, доволен, че е доловила хумора и още повече, че не се смущава да коментира.
— Точно така.
Мелина отвърна на усмивката му. Искаше му се да свали слънчевите очила, за да види дали очите й са така красиви, както останалата част от лицето. Особено устните, формата им събуждаше у него греховни помисли.
Когато отмести крак от спирачката и натисна газта, роклята й се повдигна леко над коляното. Тъканта съблазнително изшумоля, когато се плъзна по ефирния чорапогащник. Приятен звук. Още по-приятна гледка.
— Какво бихте желали?
Очите му внезапно отместиха поглед от коляното към лицето й.
— Моля?
— В хладилния шкаф зад седалката ми има минерална вода и газирано.
— А, благодаря, нищо.
— Предупредиха ме да ви подготвя за голяма аудитория тази вечер. Знаете за пресконференцията, нали?
— Във фоайето на втория етаж.
Мелина кимна.
— Ще се влиза само със специален пропуск. Помнете, че официално вечерята започва в седем и трийсет, но не е задължително пресконференцията да трае дотогава. Дайте ми знак, когато желаете да свърши, независимо дали сте отговорили на пет въпроса или на петдесет. Ще измисля учтиво извинение и ще ви отведа в тържествената зала. Така да се каже — ще вляза в ролята на лошия тип.
— Не мисля, че някой би имал такова мнение за вас.
— Че съм лоша?
— По-скоро, че сте „тип“?
Тя не бе глупава, винаги усещаше, когато някой флиртува с нея. Отново го погледна крадешком под крайчеца на очилата си.
— Благодаря.
— Джилиън?
— Здравей, Джем.
— Скъпа, току-що прослушах съобщенията си и искрено се зарадвах. Значи наистина го направи.
— Малко преди обяд.
— И?
— Ще разбера резултата след седмица.
— Кога реши окончателно?
— Вчера. Няколко пъти ме побиха тръпки, но все пак го направих.
— Защо не ми се обади? Щях да дойда с теб. С удоволствие бих присъствал.
— Съжалявам, Джем. Наистина исках да бъде съвсем лично. Не се обадих по-рано, защото се срещнах със сестра си за обяд. Имахме дълъг разговор. Щях да закъснея за срещата си следобед и едва намерих време да ти оставя съобщение.
— Каза ли на Мелина? — Не дочака отговора й. — Разбира се, че си й казала. Какво мисли по въпроса?