— Защо?
— Защото бих искал да те почерпя едно питие. Има ли някакъв проблем?
Тя поклати глава, обърна се напред и отново потегли.
— Добре, тогава би ли дошла с мен да пийнем по нещо?
— Чийф, нали правиш разликата между медиен ескорт и другия, по-непочтен тип компаньонка?
Ако въпросът й не бе изречен със закачлива усмивка, би се изплашил, че е прекрачил границата и поканата му й се е сторила обидна. Сложи ръка на гърдите си.
— Нямам намерение да подценявам професионализма ти. — След миг потръпна и каза: — Господи, и това не прозвуча добре, нали?
— Прав си — отвърна тя с насмешка.
Чийф се успокои и каза:
— Опиши ми работата си.
Предложи му съкратената версия, а след това обясни по-нашироко:
— През повечето време обикалям с колата из целия град и се грижа клиентът ми да пристигне навреме за срещите и медийните си изяви, да бъде спокоен и с положителна нагласа. Опитвам се да го предпазя от хаоса, който би могъл да настъпи всеки момент.
— Например?
— Поради улично задръстване. Внезапно отменена уговорка. Добавка към програмата в последния момент. Болест. Всичко, което би могло да ти хрумне. Понякога графикът е претоварен и нямам достатъчно време за придвижване. Затова нося всички тези неща със себе си. — Кимна към задната седалка. — Имам дори аптечка, кутия с шивашки принадлежности и ароматизирани кърпички за ръце.
— Ароматизирани кърпички?
— Веднъж придружавах телевизионна звезда, която имаше фобия от ръкувания с простосмъртни почитатели. Миеше ръцете си след всеки допир.
— Коя е?
Тя извърна глава и го изгледа с укор:
— Би ли искал да издам някоя твоя тайна на другите си клиенти?
— Нямам тайни.
Но дяволитата му усмивка издаде, че се шегува.
— Добре — провлачено каза тя. — Впрочем влажните кърпички стават и за почистване на телевизионен грим от тъмни тъкани.
— Сериозно? Значи всеки ден научаваш по нещо.
— Уча се, като импровизирам. Професията ми изисква да се отнасям с подобаващо уважение към известните личности, както и да се грижа, независимо дали заслужават или не, да бъдат обсипвани с ласкателства навсякъде, където отидат.
— Мога да те уверя, че се справяш.
Тя се усмихна.
— Значи тази вечер получавам червена точка. Трябваше да чувстваш, че от теб не се изисква нищо друго, освен да произнесеш речта си.
Беше му приятно да я слуша и продължи да разпитва. Разбра, че задълженията й невинаги са само да бъде личен шофьор и да ръководи пресконференции.
— Когато клиентът се нуждае от компания — получава я. Станах много добър слушател. Водя ги навсякъде, където пожелаят да отидат. В ресторанти, увеселителни паркове, на концерти или кино. Един редовен клиент, писател, който всяка пролет обикаля из страната да представя книгите си, обича да играе билярд. Това е неговият начин да се освобождава от напрежението. Винаги когато е в града, играем.
— Предполагам, че всеки път се оставяш да те победи.
— Точно така!
Чийф се засмя.
— И нямаш нищо против да изпълняваш прищевките им?
— Тези „прищевки“, както ги наричаш, карат клиентите ми отново да се обръщат към мен и ми помагат да намеря нови. Славата ми се разнася, особено сред авторите, които често пътуват. Естествено с колегите ми споделяме впечатления за знаменитостите. Кой е свестен, кой е странен и кой е непоносим.
Загледа се в профила й. Със сигурност не бе първият, забелязал колко е привлекателна. Пътуването с нея цял ден безспорно би било изкушение за мъж, който е далеч от дома и семейството си.
— Все пак трябва да има граница. Имам предвид, за прищевките на клиентите ти.
— Не бих завела някого в стриптийз бар и не бих уредила среща е проститутка или жиголо. Ако желаят това, трябва сами да се погрижат. Естествено не бих доставила и наркотик. Освен това… — Погледна към него. — Ето какво ще ти кажа: Веднъж придружавах актьор, който ми пусна ръка, докато пътувахме обратно към хотела му. Спрях, изритах го и го оставих да се прибира сам.
— Някакви последици?
— На кого би могъл да се оплаче? Жена му е негов мениджър. Тя ме бе наела. А и чудовищното му его не би позволило да признае, че е бил отблъснат.
Чийф се засмя заедно с нея.
— Подскажи ми за кого става дума.
След кратко колебание отвърна:
— Стар коцкар.
— Сещам се поне за петдесет такива. От театъра, киното или телевизията?
— Киното.
— Това ограничава възможностите. Какви са инициалите му?
Тя поклати глава:
— Твърде лесно.
— Къде ти пусна ръка?