Мелина му хвърли убийствен поглед.
— Над или под кръста? Кажи ми само това.
— Чийф!
— Добре. Ще дам воля на въображението си.
Изгледа го гневно, въпреки че всичко това й се струваше забавно.
— Над кръста.
— Хм. Не бих го упрекнал за опита.
— А аз бих. Старая се да изпълнявам желанията на клиентите си, но само в разумни граници.
— О, господи!
— Какво?
— Канех се да те помоля нещо. — Щом срещна погледа й, добави: — Стига да решиш, че е в разумни граници.
— Джем!
— Не се сърди, че не се обадих — припряно каза той. — Трябваше да се видя с теб, Джилиън. Особено след като си разменихме остри реплики.
— И аз съжалявам за това.
— Тогава — мога ли да вляза? Само за малко. Обещавам, че няма да остана дълго.
Не преливаше от радост, че го вижда и бе смутена от непредизвестеното му посещение. Имаше лош навик да се отбива без предупреждение, което дълбоко в себе си тя смяташе за натрапничество. Но усмивката му бе неустоима и умоляваща, а и не бе уместно да обсъждат недостатъците му на прага. Стори му път да влезе.
— Както виждаш, не очаквах друг гост.
— Изглеждаш великолепно. Харесваш ми без грим.
— Тогава трябва да се прегледаш при очен лекар.
Той тихо се засмя, притегли я към себе си и я целуна по устните, нежно и почти неусетно. Познаваше я достатъчно добре, за да разбере, че не е в настроение за дълбока целувка. Когато се отдръпна от нея, плъзна поглед към кърпата, увита около главата й.
— Харесва ми дори чалмата.
— Правя подхранваща маска на косите си.
Въпреки че още нямаше и девет часът, вече се бе облякла за сън, с къси памучни панталони и горнище. Беше удобно, но невзрачно облекло. Още един удар по самочувствието й бе фактът, че Джем изглеждаше безупречно. Дори със спортни панталони и поло — блуза бе елегантен, както обикновено.
Хвана ръката й, поведе я към всекидневната и седнаха на дивана.
— Трябваше да дойда тази вечер, Джилиън. Не исках да чакам до утре да ти дам подаръка. Трябваше да бъде днес. В деня, когато си заченала.
Плъзна ръка в джоба си и извади кутийка, обшита с кадифе.
— Джем! Когато каза „изненада“, предположих, че става дума за нещо като букет цветя. Или шоколадови бонбони. Но това? Не беше ли по-добре да почакаме, докато узная резултата от кръвния тест и разберем дали наистина съм бременна?
— Искам да знаеш, че винаги ще бъда с теб. Независимо дали се е получило този път, или ще се наложи да опиташ отново, искам да споделим това преживяване. Искам да бъда свързан с живота на бебето от самото начало.
Тя погледна кутийката и за миг с уплаха помисли, че ще й предложи брак. Но формата й бе продълговата, а не квадратна като на кутийка за пръстен. Когато Джем повдигна капака, взе тихата й въздишка на облекчение за радостно възклицание.
— Харесва ли ти?
— Великолепно е, Джем!
Златната верижка бе много нежна, но достатъчно здрава, за да издържи тежестта на медальона от малки рубини, подредени във вид на сърце.
— Реших, че цветът е подходящ за теб.
— Наистина е прекрасно.
Той извади колието от кутийката и го сложи на шията й. След това обхвана раменете й, накара я да се обърне с лице към него и погледът му издаде задоволство.
— Съвършено! Огледай се.
Придружи я до огледалото над тоалетката. Медальонът наистина бе изящен и рубинените отблясъци се отразяваха в кожата й. Обърна се към него и зае поза на фотомодел.
— Самата прелест, а?
— Красива си. И секси. Дори с кърпа на главата. И по време на бременността ще бъдеш красива и секси.
— А когато коремът ми се издуе като балон?
Той потърка долната част на корема й, плъзна другата си ръка около талията й и я притегли по-близо.
— Дори тогава. — Целуна я по шията, шепнейки: — Джилиън, желая те тази нощ. Моля те, нека остана.
Когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя я спря и смутено му се усмихна:
— Съжалявам, Джем.
— Какво има?
— Не настоявай да останеш тази нощ, защото не искам да ти откажа.
— Тогава не ме отблъсквай — каза той и отново раздвижи ръката си.
Тя се отдръпна, когато се опита да я притисне към себе си, но нежно обхвана главата му.
— Просто не мога да бъда с теб тази нощ. Трудно е за обяснение. Когато разговаряхме по телефона, не успях да те накарам да ме разбереш, и сега не мога.
— А аз имам обяснение — троснато заяви той. — Днес си обядвала с Мелина.
— Какво общо има Мелина? — попита Джилиън с раздразнение.
— Ти ми кажи. След всяка среща с нея започваш да страниш от мен.
— Не е вярно.
— Тогава какво има?
— Не мога да го изразя с думи.
— Опитай.
Тя се замисли за миг и каза: